Поредица „Портрети“ на психомоторни специалисти от Европа и света
Мелизанд Льо Коре е психомоторен терапевт, който работи в специално адаптирано болнично отделение (UHSA). На това място тя съсредоточава действията си върху тялото в неговите сетивно-двигателни, емоционални и релационни измерения и върху свързването на тези различни сфери. От 2008 година се обучава в различни практики и техники за работа с тялото (релаксация, терапевтично докосване, масаж и др.) През 2011 г. завършва своето висше образование като психомоторен специалист и започва работа в болница „Рене Мюре“ в град Севран, Франция. Работи в областта на наркоманиите и се занимава с психотелесните трудности на зависимите пациенти, за които изработва индивидуален план за подкрепа. Две години по-късно мести своята практика в специално оборудвано болнично отделение (UHSA) към групата болници Paul Guiraud в град Вилжуиф, Франция. В това отделение се полагат грижи за затворници, които се нуждаят от пълно стационарно психиатрично лечение. Мелизанд Льо Коре е и преподавател в Институт за обучение по психомоторика във Франция към унивеситет “Sorbonne”. На 30.08.2022г. публикуват книгата „Психомоторика в психиатрията за възрастни“, в която тя участва като съавтор.
– Разкажете ми за Вашия път в Психомоториката?
Открих професията на психотерапевта като тийнейджър. Това за мен беше истинско откритие! Психотерапията щеше да ми позволи да съчетая функцията на медицинска сестра, лечението на психични разстройства с телесните и артистични посредничества, които винаги са ме очаровали. Учих в Париж, а след това работих две години в клиника за лечение на зависимости. От десет години работя в психиатрична клиника за възрастни, която приема затворници. Извършвам психомоторно проследяване на пациенти (възрастни и непълнолетни), които се намират в затвора и които имат различни психични разстройства (психози, разстройства на настроението, гранични състояния, личностни разстройства, зависимости, хранителни разстройства и др. Проследявам ги в продължение на няколко седмици или няколко години, както по време на кризата, така и когато се стабилизират. Виждам ги индивидуално и/или в групи, веднъж или няколко пъти седмично. По време на кариерата си съм преминала различни допълнителни обучения: основно по етнопсихиатрия и танцова терапия, но също и по релаксация и терапевтично докосване, както и други психомоторни техники. Освен това съм преподавател в психомотричното училище и водя различни курсове за обучение на професионалисти в областта на грижите и образованието. Съавтор съм на колективен труд, който излезе през август 2022 г. (Editions De Boeck): „Психомоториката в психиатрията за възрастни“. Страстно обичам работата си и пациентите, с които работя; изпитвам голямо удовлетворение от мисленето за клиниката, от подкрепата за развитието на пациентите, от работата в мултидисциплинарен екип.
– С какви пациенти работите?
В рамките на работата си с психиатрични пациенти се налага да работя с различни разстройства: разстройства на психокорпоралните обвивки (тревожност от фрагментация, преживяване на натрапчивост и др.), тонични разстройства (хипертония, тоничен колапс и др.), сетивни разстройства. моторни и проприоцептивни (липса на достъп до сетивната сфера, нарушения на координацията и равновесието, психомоторно забавяне и т.н.), емоционални и афективни разстройства (маниакална възбуда, депресивни афекти и т.н.), репрезентативни разстройства и трудности в изработването (недостиг на въображение, трудности при вербализацията и т.н.), проблеми в отношенията (поведение, застрашаване и т.н.).
– С какво ПМТ се отличава от другите методи за подпомагане на деца (възрастни, болни)?
Психомоториката е професия, която разглежда всички тонични, сензорни, моторни, афективни, психични, релационни и екологични сфери. Пациентът се взема предвид като едно цяло; това прави нашата професия специална. Въпросът за тялото и взаимоотношенията е централен за нея.
– Кое е най-важното нещо във Вашето собствено обучение по Психомоториката?
Най-важното нещо, което научих по време на обучението си по психомоторика, е силата на връзката между тялото, психиката, взаимоотношенията и околната среда – как тялото отпечатва, интегрира и изразява връзката си с психиката и въздействията. Осъзнах също колко фина, понякога крехка и изключително значима е тази връзка. Разбрах също какво е терапевтична медиация и че използването на телесна практика или медиативен обект не е самоцел, те са обекти на процеса, които се използват заради ефектите, които предизвикват. И накрая, научих как психомоторният терапевт е приемник на телесните, психичните и емоционалните състояния на пациента и колко е важно да има обмен между специалист и терапевт, за да има успех на терапията.
– По какво се различава психомоторната терапия, която работи с тялото, от телесната психотерапия, която се занимава със същото?
– Мисля, че разликата е най-вече в първоначалното обучение на терапевта. Психомоторният терапевт е обучен в цялостно разглеждане на индивида, като взема предвид телесните сфери (анатомична, физиологична, двигателна и т.н.) и психичната, докато психологът е специално обучен в изучаването и подпомагането на психичната сфера. Така в телесната психотерапия телесните практики са в услуга на развитието на психичните функции, докато в Психомоториката телесните предложения са в услуга на връзката тяло-психика, като се отчитат когнитивната, афективната и релационната сфера. Разглеждането на тялото е по-значимо при Психомоториката, то е инструмент и цел само по себе си, докато то е „само“ инструмент за психолога, който може да не се фокусира специално върху наблюдението, проявите и еволюциите на тялото.
– Какво е най-полезно да знаят сега навлизащите в ПМТ?
Моят съвет към всички психомоторни терапевти е никога да не спират да мислят за клиничните случаи на пациентите, да се обучават, да четат, да се срещат, да извършват лична терапевтична работа и да имат лични практики за тялото. Никога не трябва да спираме да обясняваме, да обосноваваме в какво се състои нашата работа и какви са ползите за пациентите. Трябва да сте съпричастни, адаптивни и креативни.
