*Статията е с оригинално име „Bildungspolitische Entwicklungen in der Schweiz und die Organisation des Ange-botes der Psychomotorik in der Stadt Zürich: Ein nachahmenswerter Prozess?“ и е публикувана през 2015 г. в немското списание „Моторик“ от психомоторния терапевт и преподавател в педагогическия университет в Лудвигсбург проф. Мартин Ветер. Публикуваме я в превод на Вяра Видева с любезното разрешение на автора, понастоящем представител на Германия в Европейския форум по Психомоторика.
––––
Резюме
Психомоторни интервенции съществуват в много европейски държави. Макар конкретните форми на тези интервенции понякога да се различават значително, между тях съществува и ясна прилика по отношение на съдържанието (интервенциите винаги се извършват в свързаното поле на ума и тялото б.р). От друга страна, по отношение на организацията и институционалното им включване се наблюдават съществени различия. В настоящата статия се прави опит да се опише процесът, чрез който учениците в Швейцария получават достъп до психомоторна терапия като опит да се демонстрира един добър и структуриран институционален опит.
Ключови думи: психомоторика, специална педагогика, училищна оценка на функционирането, училищна подкрепа, конкордат за специалното образование.
Въведение
В статията първо се разглеждат основните линии на образователнополитическото развитие в Швейцария и произтичащото от него институционализиране на психомоторната терапия в национален мащаб. След това се описват регулациите, произтичащи от тази рамка в кантон Цюрих. Накрая се представя пример за конкретното приложение на тези регулации в организацията на психомоторната терапия в град Цюрих. Образователната система на Швейцария претърпява значителни промени през последното десетилетие. Новият начин на интегриране на психомоториката в швейцарската образователна система, въведен през 2008 г., често се разглежда като образцов модел. Швейцария е една от малкото европейски държави, в които са създадени ясно регламентирани условия за назначаване и работа на психомоторните терапевти. В много кантони съществуват стандартизирани процедури по отношение на диагностика, терапия или подкрепа, както и приключване на терапевтичния процес. Особено детайлно тези процедури са разработени в град Цюрих. В основата на новостите във федералната, кантоналната и градската образователна система са елементите, описани по-долу, преустройството на финансовата рамка и разпределението на задачите между федерацията и кантоните (Федерално финансово министерство 2007), Конкордатът за специално образование на Швейцарската конференция на кантоналните директори по образованието (2007) (накратко EDK, приблизително сравнима с
Конференцията на министрите на културата в Германия), която формулира превантивни, интегративни и равнопоставени условия, както и Наредбата за специални педагогически мерки в кантон Цюрих (Правителствен съвет на кантон Цюрих 2007).
Психомоторната терапия е един от стълбовете на специалната педагогика в Швейцария от 2008 година насам.
Единна рамка за цяла Швейцария
Считано от 1 януари 2008 г., във връзка с реформата на системата за финансово изравняване и разпределение на отговорностите между федерацията и кантоните, компетенциите по отношение на редица държавни функции в Швейцария са реорганизирани. Една от важните промени за образователната система – и съответно за психомоторната терапия – е прехвърлянето на отговорността за специалното образование на деца и младежи на възраст от 0 до 20 години от системата на инвалидното осигуряване към кантоните. Тази промяна е мотивирана от разбирането, че когато интеграцията на деца с увреждания или с поведенчески трудности се финансира от застрахователната система, това може да възпрепятства процесите на интеграция и включване. Самото разговорно обозначение „IV-деца“ (от инвалидна застраховка) за учениците, получаващи такава подкрепа, показва проблематичността на тази конструкция. След реформата кантоните поемат отговорността и за услуги като логопедична подкрепа и психомоторна терапия. Те са задължени да адаптират своето законодателство в областта на специалното образование и да разработят концепции за специално образование, които включват и психомоторна терапия.
За да се съпътства процесът на реформата в Системата за финансово изразняване и да се очертаят неговите рамки, Швейцарската конференция на кантоналните директори на образованието разработва т.нар. Конкордат за специалното образование, който определя основните насоки на бъдещата образователна политика, ориентирана към превенция, интеграция и включване. Съгласно Швейцарската федерална конституция, Конкордатите са обвързващи споразумения между кантоните, чрез които се хармонизират законодателствата в области, които формално са в тяхната компетентност, каквато е образованието.
В член 1 на споразумението между кантоните се определя основната му цел, а именно съгласуването на специалните педагогически услуги. От това за кантоните, присъединили се към конкордата, между другото, произтича задължението да интегрират децата със специални образователни потребности във възможно най-голяма степен в държавните училища. За целта те трябваше да стандартизират основните аспекти на специалното педагогическо подпомагане и да постигнат уеднаквяване на съществени решения, като например решението за посещение на специализирано помощно училище. Важно е да се отбележи, че кантоните не бяха задължени да се присъединят към този конкордат. Така например кантон Цюрих, който понастоящем е последният присъединил се кантон, едва в средата на 2014 г., но пък до този момент е един от първите, които непрекъснато от 2008 г. покрива почти изцяло изискванията на Конкордата.
За значението на психомоториката в образователната система е решаващ член 4, алинея а, в който тя е дефинирана като основна услуга в рамките на специалното образование. По този начин от 2008 г. тя се утвърждава като един от основните стълбове на педагогическата подкрепа за децата със специални потребности.
Психомоторна терапия в кантон Цюрих
След приемането на новия закон за масовото училище в кантон Цюрих през 2005 г., както и в контекста на Конкордата за специалното образование, Образователната дирекция на кантона разработва конкретни регулации(2007). Те определят рамката за организацията и функционирането на психомоторната терапия. Психомоторните терапевти са част от специалистите вземащи участие в процеса на специалното образование. Тук следва още веднъж да се подчертае, че представеният модел е разработен въз основа на кантоналното прилагане на междокантонално формулираните изисквания на Конкордата. Следователно други кантони имат същите изисквания, но са ги интерпретирали по различен начин на кантонално или градско ниво.
Например психомоторните услуги във френскоезичните кантони на Швейцария са организирани по специфичен начин, въпреки че рамката на описания по-горе Конкордат за специалната педагогика на Швейцарската конференция на кантоналните директори по образованието (EDK), която формулира конкретното им прилагане, е една и съща.Следователно представените по-нататък особености трябва да се разбират като примерни решения, характерни за Цюрих. Важно е да се отбележи, че Цюрих е политическа община на Кантон Цюрих. Град Цюрих не е идентичен с кантон Цюрих, а представлява само част от него.
Цюрих и неговите специфики
Управление на терапевтичните услуги
Психомоториката по правило формално принадлежи към т.нар. терапии, свързани с училището. Освен тях съществуват и т.нар. учители в подкрепящото обучение.
Това обикновено са педагози със специализирано образование в областта на специална педагогика (ресурсно подпомагане), които участват по-пряко в самия учебен процес. За разлика от интегрираната подкрепа, осъществявана от учители осигуряващи подкрепящо обучение, която съгласно Наредбата за специалнопедагогическите мерки (VSM) се регулира чрез определяне на минимален обем на предлагане, терапиите — към които съгласно § 34 от закона за държавното образование (VSG) на кантон Цюрих спадат логопедията, психомоторната терапия и психотерапията — се регулират чрез общ максимален обем на предоставяните услуги (§ 11 VSM).
Разпределението на ресурсите, с които разполага дадена терапевтична служба, се определя в зависимост от броя на разпределените ѝ ученици в училищата. Общините имат право да използват за всички терапевтични услуги общо следния максимален ресурс на всеки 100 ученици, измерен в пълни щатни единици (нем. Vollzeiteinheiten – VZE, като 1 щатна единица (VZE) съответства на една пълна щатна бройка):
- в предучилищния етап (детска градина) – максимум 0,6 щатни единици
- в началния етап на основното образование – максимум 0,4 щатни единици
- в прогимназиалния/долния среден етап – максимум 0,1 щатни единици
Тези разпоредби са регламентирани от правителството на кантон Цюрих и образователната администрация на кантона.
Документацията на психомоторната терапия използва международната класификацията на функционирането, уврежданията и здравето на СЗО -International Classification of Functioning, Disability and Health (ICF).
Процедура „Училищна среща за оценка на функционирането“ (SSG)
В резултат на реформите в кантон Цюрих е въведена задължителна процедура, известна като „училищна среща за оценка на функционирането“. Това не е просто разговор, а структурирана рамка за анализ на трудностите и ресурсите на учениците, както и за планиране и проследяване на предприетите мерки. Процедурата включва документи и методически насоки, които съпътстват целия процес – от първоначалното идентифициране на трудността до приключването на съответната интервенция. Участието в тази процедура е задължително условие за насочване към специалнопедагогическа мярка. В процедурата „Училищна среща за оценка на функционирането“ участват също и психомоторните терапевти. Документацията се основава на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация, по-специално върху областите „активност“ и „участие“.
Подкрепа към детето и към професионалната общност
Друга особеност на концепцията в Kanton Цюрих, както е описана в брошурата за прилагането на Закона за образованието (VSG) на Кантон Цюрих (Кантон Цюрих, 2007, с. 3–4), е формалното разграничение между „интервенции, насочени към детето или конкретния случай“ и „специализирани интервенции“, което е възприето в град Цюрих. Също толкова уникално е разграничението на формите на работа и терапия в рамките на интервенциите, свързани с детето или конкретния случай, а именно – „амбулаторна индивидуална или групова терапия“ (често наричана накратко в разговорния език в Цюрих „психомоторна терапия“) и „интегрирано психомоторно стимулиране“.
Докато амбулаторната индивидуална или групова терапия се осъществява като работа с отделно дете или в малки групи в специално оборудван терапевтичен кабинет на съответния терапевт, интегрираното психомоторно стимулиране, което също принадлежи към интервенциите, насочени към детето или случая, се отнася до подкрепа, осъществявана от терапевта чрез:
- индивидуална подкрепа в рамките на класа,
- работа с групи деца от класа,
- работа с целия клас.
В този контекст специален акцент се поставя върху способността на детето или юношата да участва в учебния процес (Дирекция по образование на Кантон Цюрих, 2007, с. 4).
Фокусът на интегрираното психомоторно стимулиране е върху подпомагането на дете с ясно установена потребност от подкрепа. Тази форма на подкрепа предполага предварително специализирана експертна оценка, както и провеждане на процедурата Училищна среща за оценка на състоянието ( SSG).
Форми на подкрепа като екипно обучение, демонстрационни уроци или консултации за учителите следователно са част от специфичните за предмета интервенции, които имат превантивен характер.
Основната форма на интервенция традиционно е амбулаторната индивидуална и групова терапия (малки групи от 2–4 деца) в психомоторната терапевтична стая с продължителност около 45 минути. Описаните по-горе превантивни предложения в повечето случаи са въведени едва от 2007 г. насам, което се дължи и на описаните промени в образователната система.
Психомоторна терапия в град Цюрих
В град Цюрих функционира специализирана служба по психомоторна терапия към училищната администрация. Тя е отговорна за осигуряване на качеството, разпределението на ресурсите, както и за кадровото обезпечаване на терапевтичните центрове. В града работят повече от 40 психомоторни терапевти, разпределени в 27 терапевтични центъра. Всеки център обслужва няколко училища в съответния район. Назначаването на първоначална психомоторна оценка и диагностика се извършва чрез подаване на заявка от учителите до съответния терапевтичен център. Предпоставка за това е провеждането на разговор с родителите, тяхното съгласие за психомоторна оценка, както и одобрение от училищното ръководство. След провеждане на специализирана психомоторна оценка се организира описаната по-горе процедура (Училищна среща за оценка на функционирането SSG), в рамките на която всички участници се събират и обсъждат оценките си относно състоянието и развитието на детето. За тази среща всички участници се подготвят предварително, като в някои случаи разговорите се водят от психомоторните терапевти.
При необходимост и след съгласието на училищното ръководство детето може да бъде включено в психомоторна терапия или да се стартира интегрирана психомоторна подкрепа.
Психомоторният терапевт изготвя оценителен доклад, в който се документира професионалната оценка и се формулират целите на психомоторната подкрепа. Този доклад се предоставя на родителите, а с тяхното съгласие — и на учителите. Същият принцип се прилага и по отношение на заключителния доклад след приключване на терапията.
По време на терапията, най-малко веднъж годишно, се провеждат училищни срещи за преглед на развитието на ученика, на които всички участници обсъждат и оценяват предприетите мерки.
Заслужава ли си процесът и има ли нужда да бъде последван този пример?
Може да се приеме, че описаните процедури изглеждат доста формализирани. Статията може да се опитва да даде реален поглед към психомоторната терапия и работата на терапевтите, но е ограничена във възможностите си. Със сигурност може да се каже, че в тази работа няма нищо формално; напротив, организирана е по психомоторен начин.
Пространствата са оформени приятно и стимулиращо развитието. Създават добри предпоставки за индивидуално насочена работа. Психомоторните терапевти работят според съвременните подходи в психомоториката, редовно повишават своята квалификация и използват актуални диагностични инструменти.
Дали тези образователнополитически решения и положителните им последици за интегрирането на психомоториката са пример, който може да бъде следван, както бе поставен въпросът в началото? В крайна сметка на подобен въпрос може да се отговори единствено с анализ на емпирични данни.
Едно от предимствата на структурираната организация и на ясно регламентираните форми на интервенция, каквито са описаните тук, е именно възможността лесно да се събират данни — както за научни изследвания, така и за оценка на ефективността — в рамките на така структурираната система. Подобни данни вече са били събрани и анализирани (Vetter / Amann 2013; Vetter 2014).
В тази връзка може да се направи препратка и към публикация в един от следващите броеве на това списание. Още отсега обаче може да се отбележи следното: учителите в Цюрих относително добре знаят при какви проблемни ситуации могат да се обърнат към психомоторната терапия. Както е известно, това съвсем не е обичайна практика навсякъде и вероятно се дължи, не на последно място, на ясно регламентираните отговорности. Освен това, учителите изразяват висока степен на удовлетвореност от предлаганата психомоторна терапия. Дали този развой може да се възприеме като модел за подражание, сочи и друг изследователски резултат. Възможно е тясно структурираният характер на дейността в рамките на психомоториката да има неблагоприятно влияние върху професионалната идентичност на психомоторните терапевти. Подобна рамка може да ограничи както възприеманата индивидуална свобода на действие, така и мотивацията на специалистите.
Налице са данни, които сочат, че някои терапевти се въздържат от прилагане на определени психомоторни подходи, въпреки че са убедени в тяхната правилност. Причината за това е притеснението, че няма да могат достатъчно убедително да аргументират избрания подход пред други участници и специалисти по време на Училищните срещи за обсъждане на развитието на ученика (SSG).
Поради това в работата с децата те предпочитат методи и дейности, които могат по-лесно да бъдат обяснени и обосновани пред останалите участници. Конкретен пример: играта на футбол като част от психомоторната работа понякога се избягва, въпреки че според терапевта именно тя би могла да бъде най-подходящият подход към конкретния проблем на детето (Vetter, 2015). По този начин съществува потенциален риск от депрофесионализация, когато определени, може би необичайни форми на интервенция се избягват в рамките на високо организирана и строго структурирана работна среда в психомоторната терапия.
В същото време добрата организация и задължителното интегриране на психомоториката в образователната система на Швейцария, както е показано тук по примера на Цюрих, както и локалната ангажираност на специализираните служби, са довели през последните години до това, че психомоторните терапевти са създали интересно и високо ценено работно място, признато както от учителите, така и от родителите и не на последно място от децата, участващи в терапевтичните програми.
Заслужава да се признае и силната ангажираност на Швейцарската професионална асоциация „Psychomotorik Schweiz“ (www.psychomotorik-schweiz.ch), която чрез своята постоянна дейност представлява членовете си на (образователно-)политическо ниво.
Обобщено може да се каже, че швейцарският процес предлага множество практики и подходи, които могат да бъдат вдъхновяващи и приложими за развитието на психомоториката и в други страни.
