Статия на Петер Кесел
Резюме: В тази статия са представени основните психомоторни принципи, събрани от различни учебници, с цел да се преподават като част от обучението по психомоторни умения за учители в детска градина. Тези принципи имат за цел да дадат на бъдещите преподаватели първо впечатление и знания за методологията и дизайна на взаимоотношенията в психомоторната работа. Като се започне от основните принципи, които се основават на хуманистичната психология, се формулират и допълнителни принципи, които могат да се разглеждат като идеал, към който се стреми психомоторният педагог.
Основни принципи
Приемане и безусловно положително отношение
Атмосферата на психомоторния урок е от основно значение за положителните ефекти върху развитието на децата. Връзката между придружаващия възрастен и всяко дете е основа за благоприятно взаимодействие. Тази връзка трябва да се характеризира с автентичност, признателност и взаимно доверие. Всяко дете е добре дошло, такова, каквото е. Това пълно приемане не трябва да бъде предмет на никакви условия или да бъде повлияно от зависимости. Доверителната атмосфера допринася за факта, че всички участници могат автентично да се покажат такива, каквито са и да изразят своите честни нужди.
Диалог и съпровод
Събирането на опит и произтичащото от него развитие са процеси, които се случват в детето. Придружаващите възрастни могат да дават само предложения и импулси, както и себе си, като партньори за развитие. Управлението се избягва, доколкото е възможно. Творческият диалог се развива чрез непрекъснат обмен на предложения и контрапредложения. Диалогът надхвърля словесния и се характеризира с емпатично разбиране. Внимателният възрастен се стреми да бъде съпричастен с детето, интересува се от неговата гледна точка, без да блокира напълно осъзнаването на собствените си нужди или тези на цялата група.
Други принципи
Ориентираност към действието
При психомоторните дейности на преден план е самостоятелната дейност на децата. Не става въпрос за безцелна активност, а за това децата да се изживяват като „причина за определени последици от действието“ и да бъдат самоефективни. Действията с глава, сърце, ръце и крака също трябва да са смислово обвързани за децата, независимо дали става дума за форма на движение или за продукт на действие. Детето, импулсите му за действие и неговата игра в холистичен (цялостен) контекст са в центъра на вниманието.
Избягване на оценки
Следвайки конструктивистките идеи, Психомоториката набляга на субективността на възприятието. Следователно в дейностите не може и не трябва да има правилно или погрешно. Децата трябва да бъдат подкрепяни в развиването на собствена вътрешно-индивидуална референтна норма. Те не се сравняват помежду си в йерархията на постиженията чрез външно оценяване. Освен това оценяването в голяма степен се избягва, тъй като твърде честата положителна обратна връзка може да създаде зависимост (от нея) у детето. Това би нарушило вътрешната мотивация на детето да се развива.
Ориентация към децата
Програма, която иска да даде на децата възможност да развият своята личност, т.е. да се реализират в социалната общност, трябва да разглежда детето като личност и да го приема сериозно като такава. Ето защо дейностите не се проектират, игнорирайки самите деца, а се разработват заедно с тях. Трябва да се предоставят възможности за преживявания, които докосват отделното дете и са важни за него. Трябва да се търсят и намират дейности, които да отговарят на интересите и потребностите на всяко отделно дете, а също и да са справедливи към актуалните му проблеми на развитие.
Комуникационна ориентация
Комуникативните аспекти играят важна роля в психомоторните дейности: способността да общуваш и да разбираш е предпоставка за това да се грижиш за себе си и за другите в социалната общност, да обменяш идеи и да намираш решения, които са подходящи за ситуацията. Ето защо в Психомоториката се създават поводи за общуване по-скоро чрез отворени предложения и най-вече чрез отказ от фиксирани пътища за решение, което от своя страна стимулира децата към вербално и невербално общуване в различни контексти на действие. На всяко дете се предоставя пространство за самонасочено и автентично общуване.
Ориентация към развитие
За да се осигури ефективно и радостно участие на всички деца в учебния процес, трябва да се вземе предвид съответния етап на развитие (във всички области) на всяко дете. Това изисква съобразяване с индивидуалните възможности за учене и придобиване на опит, което от своя страна изисква диференцирано планиране и изпълнение. Това означава също, че не всички деца могат да правят едно и също нещо по едно и също време. Създават се свободни пространства, в които всеки може да намери привлекателна дейност на своето ниво. За тази цел придружаващият възрастен трябва да има обширни познания за индивидуалните нива на развитие на децата.
Ориентация към опита
Психомоториката се фокусира върху ориентирани към преживяването двигателни дейности, които предоставят на децата ценен опит за тяхното развитие. Според теориите за развитието детето опознава света сетивно чрез движение. Ето защо фокусът на Психомоториката е върху вълнуващи и изпълнени със събития игрови дейности. Тази форма на възприемане и насърчаване на движението е мотивираща и радостна за децата. Свързаното с нея обучение има съответно по-траен ефект, отколкото при обучението, ориентирано към учене на маса. Ориентацията към преживяване не трябва да се бърка с анимация, която би попречила на самостоятелната дейност на децата.
Ориентация към процеса
В Психомоториката основен интерес представляват процесите, които възникват в хода на дадена дейност. Намирането на различни решения се разглеждат като възможности, които индивидуализират пътя към целта и по този начин дават възможност за устойчиво учене. Отказът от спецификации на решенията дава на децата творческа възможност да развиват собствените си идеи и да интерпретират ситуациите по нов начин според собствените си нужди. В игровата конфронтация със себе си и със заобикалящата ги среда децата винаги се учат, дори и да не постигнат предполагаемата цел или да си поставят нова, променена цел в хода на дейността.
Ориентация към ресурсите
В Психомоториката се изтъкват силните страни на отделните деца. Способностите, възможностите за действие и особеностите се виждат и тълкуват положително. На първо място става въпрос за промяна на гледната точка. Това може да доведе до разкриване на нещо положително в някое негативно оценено преди това поведение, без да се интерпретират наново или отричат действителните проблеми на детето. На детето се дава възможност да покаже своите компетентности, за да изгради положителна представа за себе си като основа, от която много по-лесно се справя с евентуалните си трудности.
Структуриране
Структурите осигуряват ориентация и сигурност. В Психомоториката те могат да се разглеждат, наред с други неща, като подготвена среда, чрез която се създават подходящи за групата учебни условия. Това може да се види например в среда с намален брой стимули за деца, които лесно се разсейват, или в осигуряването на стимулиращи материали за деца, на които им липсва устрем. Последователните правила и надеждните граници обаче също дават на децата яснота във взаимодействието с другите, но трябва да се внимава да не бъдат твърде структурирани или да се набляга на тях прекалено много. Необходимите правила трябва да бъдат съгласувани заедно и да са разбираеми за всички. Неспазването им трябва да води до логични последици, които трябва да бъдат съгласувани с децата и никога не трябва да бъдат наказание.
Доброволчество
Психомоторните дейности са основно доброволни. Това се отнася, от една страна, изобщо за участието в предложени игри или дейности, а от друга – за всяка отделна част в хода на предложенията. Децата не са принуждавани да правят нищо или подлагани на натиск. Тяхната свободна воля трябва да бъде приета, за да не се наруши тяхната неприкосновеност. Когато става въпрос за участие в психомоторна терапия или група, може да е полезно да се договори пробен период. Дори наблюдението може да бъде полезно и не бива да се подценява като част от процеса, дори и поетапно. При индивидуалните дейности детето винаги трябва да има сигурността, че никога няма да се наложи да прави нещо, което не иска или не смее да направи.
Цялост
Психомоториката няма за цел изолирано подобряване на отделни перцептивни или двигателни функции, или компенсиране на дефицити в тези области. По-скоро става въпрос за приемане на цялото дете с неговите силни и слаби страни. Освен това става въпрос за подкрепа, която отчита неразривната връзка между всички области на развитие, т.е. която освен двигателните и сензорните аспекти отчита например и езиковите, когнитивните, социалните, емоционалните и физическите процеси като съществена част от развитието във всеки един момент.
–––––––––-
Публикувана в сп. „Моторик“: Keßel, P. (2014): Prinzipien psychomotorischer Entwicklungsförderung. Überlegungen für die fachschulische Erzieherausbildung. In: Motorik, 37 (2014) 1, S. 23-27.
–––––––––––
*Заглавието е на редактора.
