Семейно-центрирана индивидуализирана грижа за развитието на недоносеното бебе в Хайделберг – онлайн лекция с проф. д-р Отуин Линдеркамп

Заповядайте на втората от серия лекции „Пре- и перинатална психология и медицина“, предшестващи предстоящото основополагащо обучение по „Пре- и перинатална психология. Превенция и работа с родилна травма“! Този път ще Ви срещнем с проф. д-р Отуин Линдеркамп, който ще ни представи програмата за неонатална грижа в Хайделберг, която се нарича „Семейно- центрирана индивидуализирана грижа за развитието“ и е базирана на методи, публикувани от Алс и др. (1986, 2004, 2009, 2011), Фройд (1981, 1995), Лъдингтън-Хоу и Голън (1993), Маркович (1995) и Уестръп (2015). Елементите от тази програма за грижа, чиято ефективност групата в Хайделберг изучава, включват редуциране на светлината, минимизиране на интензивната грижа, кенгуру грижа, музика, майчиния глас, мениджмънт на болката и електронно документиране.

Резюме:

Една от най-сложните адаптации, през която човек преминава, е преходът от вътрематочния към извънматочния живот. Много от специфичните анатомични и физиологични промени, които подготвят бебето за един здрав преход, се случват в последните седмици и дни преди раждането – способността за регулярно дишане, установяване на зрели сърдечно-съдови връзки, установяване на самостоятелна терморегулация и способността да пие самостоятелно с малко помощ от страна на майката.

При една доносена бременност обикновено майката (а и нейното обкръжение) е психологически и физически подготвена да посрещне бебето си и неговите нужди – защитата и топлината на нейното тяло, гласа ѝ и майчиното мляко.

Преждевременно роденото бебе се появява неподготвено за прехода от утробата към живота извън нея. Нито бебето нито майката са готови за тази раздяла. Въпреки това недоносените бебета в голяма част от случаите са отделени от майките си в неонатологични отделения за интензивна грижа, които нерядко се намират извън болницата, в която са родени.

По-рано болничната грижа за недоносени бебета се е концентрирала единствено върху стабилизиране на физиологичните параметри, използвайки различен вид апаратура, с очакването, че развитието ще се случва автоматично дотогава, докато предварително дефинираните жизнени параметри се поддържат в норма. Въпреки че някои автори отрано препоръчват да се вземат под внимание психо-социалните нужди на бебето и неговото семейство в неонатологичното отделение, много малко са неонатолозите, които обръщат внимание на дългосрочното психологическо развитие.

Хайделбергската група открива, че, използвайки принципите на австрийския неонатолог Марина Маркович за минимизиране на интензивната грижа в полза на нежната грижа и личното внимание към бебетата и техните семейства, крайните резултати са много по-добри за бебетата в сравнение с резултатите от конвенционалната грижа.

Проф. д-р Отуин Линдеркамп е неонатолог и пенсиониран професор и директор на отделението по неонатология в университета в Хайделберг. Работи активно в областта на клиничната хигиена предимно в рехабилитационни центрове. Все още създава публикации по въпросите за пренатална, перинатална и неонатална медицина. Сред неговите изследователски теми са следните: полицитемия на новороденото – отложено клампиране на пъпната връв – нежна грижа за недоносени бебета (включително етика) – семейно-центрирана грижа за недоносеното бебе – грижи за развитието на недоносени бебета в NICU и по време на детството – стрес и ранно развитие на мозъка – пренатално развитие на музикалния вкус. Той е активен член на ISPPM (Научно-консултативен съвет на ISPPM).