Поредица „Портрети“ на психомоторни специалисти от Европа и света
Дите Мари-Пост е психомоторен терапевт и председател на Датската асоциация по психомоторика. Тя работи в психиатрична болница в Копенхаген повече от 20 години. Отговаря за пациенти с тежки разстройства от спектъра на шизофренията и биполярното разстройство. Основните й отговорности са за установяването контакт по повод социални услуги, физическа активност на пациентите, финанси, сътрудничество с болногледачите, дейности от ежедневието, спазване и адаптиране на лекарствата, документиране на интервенциите, планове за лечение, жилищни условия и др. Има и консултантска функция по отношение на колегите от медицинския екип в болницата, включително програми за лечение и обучение по Психомоторика (преподава психиатрична патология, система за психиатрично лечение, психиатрични диагнози, интердисциплинарно сътрудничество, телесна психика, психомоторика, интервенции и възстановяване). Дите Мари-Пост е и консултант на студенти по социални и здравни грижи.
– Разкажете ми за Вашия път в Психомоториката?
– Аз реших, че искам да стана психомоторен терапевт, когато бях навършила 30 години. Започнах да уча и преди 20 години се дипломирах като бакалавър по Психомоторика. Обуението в Дания е платено от държавата. Първата си позиция като психомоторен специалист получих в психиатрична клиника за възрастни в Копенхаген. Оттогава работя все в психиатрия и също така в социални центрове за подкрепа на възрастни. Работя в отделение с пациенти, които са силно афектирани от заболяванията си. Преди 7 години започнах да работя с Датската асоциация по Психомоторика, а в последните 4 години съм неин президент. Основно работата ми там е да промотирам психомоторната работа, както и политическо застъпничество и международно сътрудничество чрез Европейския форум по Психомоторика и OIPR. В Дания ние работим психомоторно с всички възрастови групи (с деца в норма като превенция, с деца със специални образователни потребности, както и образователно в детските градини), но докато се борехме за това да бъдем разпознати като психомоторни терапевти, работехме основно с възрастни. Има дори колеги, които работят с бременни жени и с гериатрични пациенти.
– Била сте учител преди да се решите да станете психомоторен специалист. Как се случи тази промяна за Вас?
– Имах нужда от промяна и Психомоториката задоволи тази нужда. Хареса ми това, че мога да комбинирам академичното и научното с практиката и всичко това да включва тялото. Аз съм човек, който харесва да се движи и да изразява себе си чрез движението. Освен това имам интуиция към хората и това ми помогна. След дипломирането си завърших магистърска степен в специалност „Промоция на здравето“, защото в Дания нямаме магистратура по Психомоторика. В психитрията моето психомоторно образование ми помага да помагам на хората и да достигна до тях минавайки през телесната експресия, а знанията от магистърската степен – в организацията на работата ми.
– Какви са конфликтите, в които ПМТ влиза и как ги решава?
– Имаме проблеми, които да разрешим между нас и другите здравни професии ако гледаме от перспективата на здравето (като не забравяме че има и други перспективи – образователната например). За да бъдем разпознати трябва да намерим подкрепа в лицето на лекарите и другите здравни специалисти. Ние се нуждаем като психомоторни терапевти да сме ясни и да знаем какво предлагаме, в каква сфера се разполагаме. Може би е малко философско, но трябва да сме ясни, че в центъра поставяме човека и това той да бъде включен и да принадлежи, и че включваме целия аспект на човека, т.е работим холистично. Ние работим в тясна връзка с лекарите, които също са чувствителни към човешките тела. Това може би не е конфликт, но е нещо, което трябва да бъде много ясно. Много лесно могат да ни омаловажат, защото работим с енергия, йога и т.н., които имат ефект, но са без достатъчно нучни доказателства за своите ползи. Затова трябва да сме базирани много силно на доказателствата и да прави постоянно проучвания, които да стъпват на общото знание, което дават невронауките, психологита, анатомията. Когато сме ясни и точни, здравните специалисти имат шанс да разберат какво точно правим и как помагаме. Но винаги има конфликти в здравната сфера, защото хората могат да кажат „Не, не, това е моя работа…“
– С какво ПМТ се отличава от другите методи за подпомагане на деца (възрастни, болни)?
– Има много неща, които да се кажат по този въпрос, но аз мисля, че две-три неща са интересни. Позицията на психомоторния терапевт е, че ние позволяваме на човека да бъде в центъра на своята терапия, а ние подкрепяме. Онова, което мога да накарам човека да осъзнае през телесни усещаня и движение, вместо да му кажа с думи… На второ място е любопитството. Ние никога не знаем какъв е човекът отсреща. И на трето място – ние работим холистично и въпреки че много професии като ерготерапията, физотерапията казват, че правят същото, ние имаме капацитет за това. Това, което е важно, е че да работиш с хората е свързано с това да се срещнеш с тях. Ние можем да направим контакт с хора, на които не им се говори и можем да бъдем там за тях. Можем да адресирме това, да бъдем там за всеки, независимо дали е малък или голям.
– Кое е най-важното нещо във Вашето собствено обучение по Психомоториката?
– Най-важното е това, че Психмоториката развива любопитството. Не тръгваш с идеята, че знаеш нещо за човека отсреща (например че той страда от шизофрения или биполярно разстройство), а си отворен да разбереш потенциала му. Ти носиш отгворността да действаш спрямо това, което се случва на момента. Срещаш се с хора, с които си мислиш, че не можеш да комуникираш, но всъщност можеш.
– Какво е най-полезно да знаят сега навлизащите в ПМТ?
– Ние сме малка професия и имаме нужда от общност, която да ни подкрепя. Важно е да стоим заедно и да използаме мрежата от колеги, за да говорим за това, което мислим и за преживяванията си. Да бъдем любопитни. Да бъдем смели. Да сме гъвкави, защото можем да работим Психомоторика навсякъде.
Интервюто взе Деница Дамянова.
