Предлагаме на Вашето внимание интервю, в което Кола Брьонер разказва какво изучава науката пре- и перинатална психология и как това знание е полезно и приложимо.
Разговорът във видеото е на английски език. Цялото интервю на български език можете да прочетете по-долу.
БАПМТ: Здравейте! Днес сме заедно с Кола Брьонер, която прие поканата ни за този разговор.
Кола Брьонер е ръководителят на нашето обучение по „Пре- и перинатална психология. Превенция и работа с родилна травма.“
Кола Брьонер е дипломиран социален работник, психотерапевт, травма терапевт, фасилитатор и обучител по системни констелации.
Тя е съосновател на JoKo – Институт за продължаващо образование, председател на „Лахар“ – асоциация за осъзнато раждане и семейство, тя е с 11-годишен опит като инструктор по подготовка за раждане.
Тя също е и съосновател на Интегративен здравен център.
Кола Брьонер е президентът на Международното общество за пренатална и перинатална психология и медицина.
Щастлива съм, че сте с нас и Ви благодаря за отделеното време!
Темата на разговора ни е пре- и перинатална психология.
Затова предлагам да започнем с много общ въпрос като:
Какво са пре- и перинаталната психология? Какви феномени разглеждат и изучават тези науки?
КБ: Да, това е един много дълбок въпрос.
Здравейте на всички! Добре дошли в тази тема.
Тя е основна тема в моята работа и съм щастлива да я споделя с вас.
Благодаря ти, Маргарита, за организацията!
Включени са зачеването, бременността, раждането и времето след раждане, когато бебето пристига в семейството. Това, което наблюдаваме заедно с опита ни от работа с хора през годините, е, че много теми и поведения от нашия живот, които сме неспособни да променим, и които не ни служат в наша полза, идват от този период. И ние не можем да си спомним, защото това е много добре пазено от Несъзнаваното. Лебойе го описва в поетична картина много добре. И той казва:
Просто си представете, че сте поканени от ново семейство, на което никога не сте гостували. Пристъпвате и почуквате на вратата, а човекът, който ви е поканил, отваря вратата, хвърля студена вода срещу лицето ви, поплясква ви, сваля ви дрехите (защото е много студено).
Тогава той пита: Чувствате ли се добре дошли в дома на този човек, на това семейство?
И всеки казва: „Не.“
Това се случва през 70-те и в началото на 80-те, когато той е акушер-гинеколог в Париж.
Той успява да даде яснота на всички какво правим с бебетата след раждане – издърпваме ги за краката, оставяйки главата да виси надолу, плясваме ги, студена вода, те плачат.
И това много се е променило. А това е само едно от нещата, това е само приветстването след раждане.
Ние имаме своите преживявания още от зачеването и тяхното влияние се повтаря отново и отново, защото нашето Несъзнавано се опитва нещо да промени, но то прави само това, което познава и за което вече има опит.
В този смисъл пренаталната психология може да помогне много в промяната на поведения и да ви накара да се чувствате по-комфортно в живота си.
БАПМТ: Благодаря Ви!
Смятам, че засегнахте следващия ми въпрос, но въпреки това ще го задам.
Защо знанието за пре- и перинаталната психология е важно?
Кой и как би могъл да приложи осъзнатостта, за която говорите, за предмета по полезен начин?
КБ: Да. Когато знаем какво е било раждането ни, как сме се появили на света, бихме могли да разберем начина си на мислене, например, или как разбираме живота, доколко комфортно или не се чувстваме в живота си.
Знам, че това е част от следващия въпрос, но има голяма разлика дали ще се родя спонтанно, по естествен път или ще има усложнения, например цезарово сечение.
Когато като бебе се раждам заедно с моята майка, аз имаме усещането „Мога да го направя! Мога да се справя!“.
И ако поради каквато и да е причина сте били родени чрез цезарово сечение, първото впечатление е „Някой е направил нещо с мен. Не мога да го направя сам/а.“
И това е съвсем различно въздействие, което раждането би имало например.
Това го има и през бременността. Започва със зачеването. Каква е била атмосферата между бащата и майката по време на зачеването.
Това е нашата първа стъпка. Бил ли съм приветстван от родителите ми, от майка ми или тя е била амбивалентна, или съм се появил/а след опит за аборт.
Това са много различни влияние по отношение на това дали се чувствам желан в живота или не.
БАПМТ: Това са много чувствителни теми. И всъщност са много нормални.
Може би бих искала да кажа, че е съвсем нормално да имаме всяко от тези чувства като бременна жена, като бъдещ родител или като бебе.
И е важно да кажем, че можем да подкрепим хората, бебетата, майките, родителите и професионалистите.
Можем да ги подкрепим да интегрират тези чувства и да живеят добър живот.
И следващият ми въпрос е за кои професионалисти смятате, че това пре- и перинатално научно знание е най-полезно?
КБ: Всяка професия, работеща с бременни жени, семейства и бебета.
Акушерки, акушер-гинеколози, гинеколози, медицински сестри, учители.
Много е полезно да знаем за това, защото това много ни помага да разберем по-лесно поведението.
Като следваща стъпка е много полезно в превенцията на нова травма, знаейки за собственото си раждане.
Това, което можем да видим и наблюдаваме, е, че всеки знае за собственото си раждане несъзнавано.
И е добре, че не е през цялото време в нашето съзнание, защото понякога има много интензивни чувства и емоции с това преживяване.
Затова е и добре да бъдат освободени в защитени пространство в присъствие на терапевт или някой друг.
Това, което виждаме, е, че начинът, по който бременната жена е подкрепена от своя лекар или акушерка, е свързано с личното преживяване на лекаря или акушерката за собственото им раждане и те го преповтарят, защото тяхното Несъзнавано не знае, че може да бъде по друг начин.
Затова за тези професии е много полезно да знаят повече за това.
Също как се чувства бебето в утробата.
А бебето в утробата преживява и забелязва всичко.
Въпреки че мозъкът се е развил в 28-мата седмица от бременността, бебето може да почувства и забележи от първия начален момент атмосферата, мислите на майката и всичко друго.
И когато знаем това, то напълно променя начина, по който заставаме до бременната жена.
В старите култури, когато има бременна жена, всеки се е стараел тя да се чувства добре.
Всеки се е опитвал да избягва лошите мисли, поведения или действия да протичат през бременната.
В тези култури е съществувало знанието, че за да имаш здраво дете, здрав човек, трябва да се създаде добра атмосфера за тази жена.
И това е огромна тема за мен. В нашата култура, в която сме толкова развити във всичко, а почти сме изгубили това знание.
Когато слушам бременните или младите майки за това как професионалистите разговарят с тях, понякога изтръпвам.
Преди два дни млада майка ми сподели, че е била на подготвителен курс по раждане, воден от акушерка в клиника, и акушерката е казала, че ще имат ужасни болки, ще преживеят насилие по време на раждане и…и…и.
И аз съм „Какво?!“ Тази акушерка е говорила на бременните и техните партньори, а те наистина имат нужда да слушат и да чуят позитивни неща – Можеш да го направиш! Ти и твоето бебе можете да се справите! Ти и бебето ти ще имате хубаво раждане!
Това са думите, които са от помощ на бременните жени по време на бременността им.
А не „Трябва да направим това и това, за да сме сигурни, че бебето ще е здраво, а не болно.“ Всички тези диагнози карат жената да се чувства несигурна и изплашена.
БАПМТ: Слушайки Ви, си мислех, че всички сме свързани без значение дали сме в утробата или сме възрастни, или сме в ролята на професионалисти.
Всички сме свързани и си въздействаме взаимно съзнателно или не.
Всъщност ми се иска да вярвам, че професионалистите дават най-доброто от себе си.
КБ: Абсолютно.
БАПМТ: Но те също са човешки същества, които имат нужда да бъдат видени, имат нужда от разбиране и подкрепа.
И понякога професионалистите са обучени да търсят патологиите, затова говорят за патологии или за възможни усложнения и може би не са осъзнати, че този начин на разговор с пациента не е от полза, а всъщност повишава нивата на стрес.
Патологиите е важно да бъдат видени и предотвратени, но също така имаме нужда от по-подкрепящ език и по-подкрепящо отношение.
КБ: Да. И това може би е един от следващите въпроси.
Бихме искали да предотвратим травмата. А езикът е много, много важен.
Ако сме чувствителни, както ти казваш, как разговаряме с бременната жена, това би имало голямо значение.
И да бъдем осъзнати за това.
Понякога само една дума или гледка, която бременната или раждащата жена разпознава, което променя родилния процес.
Това е толкова важно.
Друг пример е за много травмирана от раждането на детето си жена, която дойде в моя кабинет и сподели, че е имала много добра акушерка с много голям опит в домашното раждане, ръководеща родилен център.
Но в деня, в който контракциите са започнали, акушерката е имала семейно събиране заедно с нейните внуци и т.н. и не е била в оптимална кондиция.
Тази чувствителна бременна жена е доловила веднага тази промяна и това е спряло раждането, защото тя си е помислила:
„Ооо, моментът не е добър, затова може би бих могла да изчакам малко.“
Всъщност всичко е О.К.
О.К. е, че акушерката и имала тези чувства.
Искам да изясня само колко сензитивни са жените в тези моменти.
От друга страна е и много лесно да променим това, когато говорим с жените, а също и с бебетата:
„О, съжалявам, но аз не съм на 100 % с теб. Може би мога да се обадя на колега.“
Или „Да видим как можем да го организираме. Може би да остана още известно време със семейството ми и след това да се върна.“
Да бъдем ясни, добронамерени и отворени и да се погрижим раждащата жена да се чувства в безопасност.
Това би променило всичко напълно.
Ние сме хора, както ти каза. А нещата се случват такива, каквито са при раждане.
Бебетата се появяват, те искат да се появят.
И ние можем да управляваме това.
Съзнателността, че е много важно да използваме позитивен език, да говорим ясно и автентично с жената и с бебето, може да промени почти всичко.
БАПМТ: Изумително е и почти не е за вярване, че имаме силата в себе си да променяме нещата в такъв широк спектър от негативно преживяване към добро такова, в което се чувстваш подкрепен и желан.
Наистина е невероятно.
Говорейки за професионалистите и как те биха могли да прилагат това знание, бих искала да дам като пример психомоторното обучение за психомоторни терапевти, в което знанието за пре- и перинаталната психология е имплементирано.
Като специалисти ние сме обучени да бъдем чувствителни към тези пре- и перинатални теми на децата.
Така ние можем да разпознаем тези теми и да предложим подкрепата си по деликатен, приемащ и игрив начин.
Вие знаете, че в Психомоториката става въпрос за играта и играенето с и за децата.
Смятам, че е много важно да акцентираме върху практичността на това знание.
Защото е наистина много практично знание, приложимо в ежедневната работа с клиенти и с деца.
Когато работим с деца имаме нужда всички „да бъдат в лодката“.
Обичаме да използваме този израз. „Имаме нужда от всички в лодката“, което ще рече родители, лекари, медицински и немедицински специалисти по детско развитие и всеки, за да работим като екип.
Наистина това е едно практично знание.
Вие вече докоснахте темата за травмата, но бихте ли могли да ни кажете малко повече за това какво е пре- и перинаталната травма от психологическа перспектива?
И как това влияе на човешкия живот?
Вече казахте за цезаровото сечение, но също преждевременно родените или ако сме имали неблагоприятни преживявания по време на бременността или раждането. Как това влияе на живота на бебето и на този на раждащата жена?
КБ: Да, много добър въпрос! Благодаря!
Дефиницията за травма е, че това е ситуация и преживяване, които са претоварващи, в които си изгубил контрол, преживял си насилие или нещо друго.
Понякога това може да бъде по време на инцидент или медицинска операция, когато губиш контрол над ситуацията и това може да се усети като застрашаващо живота.
Нещо такова можем да преживеем по време на раждане.
Раждането е такъв момент, при който от единия свят идваш в другия.
Могат да настъпят усложнения, при които животът ти е в опасност.
Или, както по-рано казах, жената може да има амбивалентни чувства, може да е негативно настроена заради симптоми, при които не се чувства добре през първите три месеца, или партньорът не желае бебето, или всичко това.
Ако не разговаряме с бебето и не кажем „Да, ситуацията е сложна и аз не съм през цялото време щастлива с теб. В момента житейската ми ситуация не е никак добра.“, то бебето отвътре насочва всичко към себе си и си мисли „Ооо, това е заради мен. Това е мое.“
И това би могло да бъде претоварващо и тогава бебето остава в тази претоварваща ситуация.
Или когато бебето изгуби близнак, ако е била бременност с близнаци.
В много случаи единият близнак умира през първите три месеца, но бебето, което оцелява, има това преживяване на загуба на нещо много близко и обично.
И когато това не е видяно, бебето остава заклещено в тази ситуация и се чувства застрашено. Всъщност темата за изгубения близнак е свързана с много чувства.
Това първо чувство в живота остава да се повтаря отново и отново.
Когато го признаем, видим и наблюдаваме, тогава можем да го отключим и да го променим.
И в повечето случаи ако оцелялото бебе може да види какво е преживяло в утробата, това преживяване би могло да се промени и да се освободи.
И това е, което пренаталната психология прави.
Тази най-първа травма в живота, която се повтаря отново и отново през целия ви живот, ако не е била освободена, може да се промени и вие да се помирите с нея.
И това са едни много добри новини.
БАПМТ: Докато Ви слушах, части в мен бяха докоснати.
Може би да кажа за хората, гледащи интервюто, че е възможно да се случи така, че този разговор “натисне някои бутони“.
Това е и част от следващия ми въпрос.
Какво можем да направим, ако се почувстваме активирани?
Вие казахте по-рано, че не пазим експлицитни спомени, не спомени във факти, но пазим спомени в тялото си.
Знаем какво ни се е случило несъзнателно.
И когато се натъкнем на тези теми отново е много докосващо и вълнуващо, което би могло да е и болезнено.
Та какво бихме могли да направим?
Има ли начини, всъщност Вие казахте, че има начини за минимизиране влиянието или по някакъв начин да изцелим раните си?
Бихте ли ни дали пример?
И още едно нещо да допълня. Съжалявам.
Вече казахте, че професионалистите също се натъкват на личната си травма, работейки с клиентите си.
Казвам го отново, за да оценим това, че всички сме човешки същества и всички ние сме засегнати от това, независимо от ролята, в която се намираме – професионалисти, съпрузи, съпруги, родители, деца.
Независимо от ролята всички сме засегнати.
Тогава как бихме могли да се погрижим за себе си?
КБ: Много благодаря, че си така внимателна.
Първата стъпка е да го забележим и наблюдаваме.
„Усещам вътрешен стрес. Усещам се емоционален/на.“
Или „Появяват се мисли за дискомфорт.“
Например преди години слушах разговор с Берт Хелингър, създателя на Семейните констелации, и аз се съгласявах с почти всичко „Да, това е ок, това е ок.“ и в един момент той каза нещо, а аз реагирах с „Не! Никога! Глупав човек!“.
Тогава си казах „Спри. Какво се случва в мен? В кой момент се появи промяна в моите чувства и мисли?“ и тогава можех да забележя „О, той докосна вътрешна тема, с която не съм в мир.“
А сега, когато забележете, че прииждат емоции или мисли или стрес, поемете дъх, дайте си малка почивка, почувствайте себе си.
Погледнете навътре към себе си.
Дишането може да бъде от голяма полза в такъв момент.
Вдишайте и издишайте, вдишайте и издишайте.
Следващата полезна стъпка е да погледнете с добронамереност и приветливо към себе си и онова, което е във вас, каквото и да е то, към чувствата ви, дори и да са некомфортни, независимо дали болка или гняв или негативни мисли.
Погледнете с доброжелателност, защото те искат нещо да ви кажат и те се надигат по време на нашия разговор.
И може би ако успеем да ги приветстваме или наблюдаваме, ако приветстването ви идва в повече, само ги наблюдавайте, може би ще успеете да промените нещо в този момент без друга интервенция.
Ако успеете да го удържите без да пристъпвате срещу него, то ще разкрие пространство за промяна.
БАПМТ: И тук става дума за много приемане, себеприемане, любов към себе си и емпатия, които всъщност бихме желали да видим също и в професионалистите.
Но ако искаме да видим тези качества и отношение у специалистите, то има нужда да ги преживеем като човешки същества, започвайки от собственото си себеприемане и любов.
Всъщност е трудно да го направим сами, нали?
Имаме нужда да останем във връзка с другите, защото, както вече казахте, в голямата си част пре- и перинаталната травма е свързана с прекъснатата връзка.
КБ: Да.
БАПМТ: Затова имаме нужда да останем във връзка с другите и със себе си.
Движа се към края на разговора ни.
Искам да прочета и последния си въпрос.
Ако трябва да кажете кой е най-добрият урок или най-голямата мъдрост, с която пре- и перинаталната психология Ви е дарила до този момент, какъв/ва би бил/а той/тя? Коя е най-великата мъдрост?
КБ: Ти тъкмо го каза.
Да се свържем наново с жизнената ни сила и да върнем към начина ни на живот в самото начало.
Всеки един човек е различен и неповторим.
Да се завърнем към и да се свържем със самите себе си – с радостта си, любовта си.
Да преоткрием връзката с природата.
Това е най-великият подарък на тази работа.
Може би някой би си помилил „Защо трябва да правя това? Добре съм така, както живея. Да, има някои усложнения и проблеми, но ще се справя.“
Но понякога ранната травма е свързана с някои заболявания.
Днес знаем от всички проведени изследвания, че много различни по вид заболявания се коренят в ранната травма.
БАПМТ: Можете ли да ни дадете пример?
КБ: Например диабет.
В едно дългосрочно изследване се посочва почти всяка депресия, има връзки и със самоубийства, което е много крайно, също проблеми с имунната система.
Това е свързано с преживяванията ни.
Ние не сме разединени.
Ние сме едновременно тяло, душа, мисли, преживявания.
Затова не можем да отделим само тялото или само гените от родителите.
И днес знаем още гените се повлияват от преживяванията на човека и на неговите родители.
Информацията за нашите социални и психични преживявания също се съхранява в гените ни.
Знаем, че хромозомите функционират или не функционират в зависимост от преживения опит.
Когато имаме това знание, не можем повече да поддържаме това разделение между физическо и психично.
Те принадлежат към едно цяло.
БАПМТ: Благодаря Ви, че го казахте!
Това означава, че тези съвсем ранни преживявания имат много реалистичен израз в живота като медицински състояния.
Работейки за превенция, работим за по-здрави деца, по-здрави хора.
И смятам, че е много важно да останем тъкмо с тази идея, че можем да направим много още от самото начало.
КБ: Да, абсолютно.
Защото това, което казах по-рано, едно от най-важните целебни поведения е да говорим с бебето в утробата, след раждането и по време на раждането, разбира се.
И както казахме по-рано, всички желаем да бъдем обичани от майките си такива, каквито сме.
Искаме да бъдем видени каквито сме, а не каквито би трябвало да бъдем.
Родителите обикновено правят най-доброто.
Като възрастни можем да започнем да го правим със себе си.
Можем да започнем като приветстваме себе си с проблемите, които виждаме като такива, или чувства, които не харесваме толкова много.
Можем да започнем да ги приветстваме и това създава промяна.
Това променя всичко.
БАПМТ: Обичам да гледам нещата от тази перспектива, че става дума за това да улесним живота си и да го направим по-лек, а не по-сложен, прилагайки това знание.
Става въпрос за това да живеем по-лесно и с повече радост, а не обратното.
Не става въпрос за усложнение и за учене на нови неща, за да правим още повече от това, което вече вършим.
Често се чувстваме претоварени в ежедневието, а тук не става въпрос за претоварване, а тъкмо обратното.
КБ: За освобождаване от претоварването – това е целта.
Но също и за взаимоотношенията. Качеството на взаимоотношенията може да се подобри.
БАПМТ: Много Ви благодаря за този разговор!
Желаете ли да добавите още нещо или можем да спрем дотук?
КБ: Да.
Маргарита (*от името на Българска асоциация за развитие на Психомоториката) организира обучение по „Пре- и перинатална психология. Превенция и работа с родилна травма.“ и ако сте заинтригувани, имаме въведение през юли, за което можете да погледнете уеб страницата.
И ако имате коментари, можете да ни изпратите имейл.
Може да сме ви докоснали по специален начин.
Чувствайте се свободни и отворени да споделите с нас.
БАПМТ: Благодаря, че го казахте! Сега ще спра записа.
КБ: Довиждане!
