Психомоторният метод, който единствено се практикуваше до скоро в България, има своите корени в Белгия, където през 1996-1997 г. Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, осъществява едногодишна специализация по „Психомоторно възпитание“. Във Факултета по психология и образователни науки на Католическия университет в Льовен тя се обучава под ръководството на Паскал Дидриш, последователка на „бащата“ на Релационната психомоторика Бернар Окотюрие. Банова завършва специализацията си с дипломна работа на тема „Психомоторно възпитание и превенция”.
С връщането си в България тя започва да практикува метода чрез директна работа с деца и да го преподава. Чете курсове „Релационна психомоторика“ и „Психомоторно развитие и психомоторни практики“ на студенти бакалаври по психология в Нов български университет. С финансовата подкрепа на университета организира оборудване на Психомоторна зала в столична детска градина (1), където практикува и провежда стажове за студентите до 2001 година.
Католическият университет в Льовен в лицето на професорите Андре Дийн и Кристиан Лепо-Фроман подкрепят усилията на Банова да развива Психомоторика в България и в продължение на 3-4 години университетът финансира гостуването на нейната преподавателка Паскал Дидриш у нас с цел провеждане на семинари със студенти. Банова намира възможност да покани в България и Жан Ибанез – клиничен психомоторен терапевт от Марсилия, който също провежда семинари, но със специалисти, интересуващи се от Психомоторика (2).
Междувременно Весела Банова организира психомоторни обучения за хора, работещи с деца в домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Като психолог и научен сътрудник по възрастова психология в Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене ръководи научно-изследователските проекти „Интеграция на деца с проблеми в психомоторното развитие в рамките на отворени и затворени детски заведения“ и „Внедряване на психомоторното възпитание и психомоторното стимулиране в ДМСГД“. Тя участва в оборудването на 32 психомоторни зали във всички тях (3). В продължение на десет години е ангажирана с обучение и супервизия на над 60 специалисти от екипите на ДМСГД и дневни домове за деца с увреждания (4).
През 2001 година Георги Добринов, ученик на Банова, поема практиката по Релационна психомоторика в столичната детска градина. По-късно той я нарича Аналитична психомоторика (5). Добринов продължава да работи с деца в градината и да провежда стажове за психолози, педагози и други специалисти там вече 20 години.
През 2017 година Весела Банова решава да поднови курсовете си по „Релационна психомоторика” според знанието на Окутюрие и обучава специалисти от различни професии във „Въвеждащо ниво“ чрез своя Психоаналитичен институт ТОЛК (6).
Междувременно от 2017 година специалисти с различни професии (терапевти, психолози, педагози, ерготерапевти и др.), които имат досег с обучение и практика както в България, така и в Европа, правят опити да въведат Психомоториката като образователен, възпитателен и терапевтичен метод в подкрепа на детското развитие и в други детски градини в София и работят на частна практика.
Психомоториката продължава да се практикува като рехабилитационен и терапевтичен метод за деца с увреждания и психични страдания в някои центрове за психологическа подкрепа в страната (7).
Работата на специалистите, които използват психомоторни практики в своята работа стандартно се супервизира от ветераните в професията, които са се формирали в психоаналитична парадигма и имат психоаналитичен поглед върху психомоторната работа. През 2019 година това се променя с учредяването на първата професионална организация в лицето на Българска асоциация за развитие на Психомоториката (БАПМТ), при което супервизията и изготвянето на стандарти се поема от европейски специалисти – психомоторни терапевти.
През 2019 стартира и първото обучение за терапевти на територията на България, което се провежда от проф. Амара Екерт. 14 специалисти се обучават в „Психомоторна терапия с деца” и ще завършат своето обучение през 2021 година. Обучението се сертифицира от Германската асоциация по Психомоторика и се опитва да внесе германския подход в психомоторната работа, който се различава от френския подход на Бернар Окутюрие. През 2020 година стартира и обучение по „Образователна Психомоторика” за възпитатели, учители и социални работници от училищата и детските градини, ръководено от Хелге Афлербах.
БАПМТ си поставя за цел да интегрира психомоторното знание в максимално широк кръг от интердисциплинарни полета. Изработване и поддържане на етични стандарти на професионално развитие, представяне и защита на общите интереси на възникващата професионална общност от психомоторни специалисти, както и активно сътрудничество с най-широк кръг специалисти от други области и утвърждаване на професионалната и етичната психомоторна работа, са сред целите на асоциацията.
Бележки:
- Бившата 55-а ЦДГ в София, днес 155-а ЦДГ „Веселина“.
- Поканата е осъществена в рамките на програма ТЕМПУС с бенефициент тогава Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ към Александровска болница в лицето на доц. д-р Надя Полнарева. От своето създаване през 1990 година програма ТЕМПУС допринася за насърчаване и сътрудничество между академичните среди на Европейския съюз и партньорските държави.
- В изпълнение на политиките за закрила на детето, чието начало е поставено през 2001 година с новия Закон за закрила на детето и учредяване на отделите за закрила на детето в България.
- Съдбата на голяма част от психомоторните зали е неясна. Във Видин и във Варна, в домовете за медико-социални грижи за деца и днес работят две от тях.
- Практиката на Добринов е описана на следния линк: тук
- Психоаналитичен институт ТОЛК може да бъде открит тук: тук
- Като например в Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Детски кът за развитие” в Русе. Предоставянето на услугата е в рамките на проект, финансиран по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, по схема за безвъзмездна финансова помощ „Социални услуги за социално включване”.
