Психомоториката – „наивна игра“ или метадисциплина за човешката цялост? Опит от едно обучение

Валентина Грозева, психолог, педагог, психомоторен терапевт, специалист по образователна психомоторика Резюме: В международен контекст Психомоториката се разглежда като метадисциплина, която свързва психичното и телесното, възприятието и действието, играта и мисълта. Тялото не е просто инструмент на психиката, а нейното първо и най-дълбоко изразно поле (Boscaini, 2025). Настоящата статия представя професионален опит от проведен  демострационен тренинг…

Играта като най-кратък път за свързване

Чрез играта можем да се свържем с детето и да му помогнем да се почувства разбрано.
Играта е най-краткият път за преодоляване на самотата и безпомощността на детето в опознаването на света.
Играта между родителите и децата се разглежда като идеален прозорец, през който родителите могат да се свържат с децата си и да ги подкрепят в социално-емоционалното им развитие. Има достатъчно доказателства от психологията на развитието и клиничната психология, които са категорични, че ролята на родителите като подкрепящи децата чрез игра, помага както за по-добрата поведенческата адаптация на децата в света, така и за справяне с почти всички развитийни премеждия. Освен това създава усещане за смисъл в живота и връзка, която не може да бъде разрушена лесно.