Публична онлайн лекция на Северин Алонсо-Бекие, Phd –––
Недоносените бебета показват неврологична и сензорна незрялост поради преждевременното си раждане. Техните сензорни системи (тактилна, слухова, зрителна, вестибуларна, проприоцептивна) все още се развиват и често са изложени неподходящо на болничната среда. Те са изправени пред вредни стимули (ярки светлини, силни шумове, често докосване) и липса на ограничаващи стимули (липса на сензорната среда на матката). Тези състояния могат да нарушат саморегулацията, качеството на съня и ранните взаимодействия. В дългосрочен план бившите недоносени деца са изложени на по-висок риск от проблеми с тонуса, координацията, грубата и фината моторика. Често се съобщава за трудности с вниманието, изпълнителните функции и визуално-пространствената функция. Те са също така са по-уязвими към специфични обучителни разстройства (дислексия, диспраксия и др.), както и към тревожни разстройства и трудности в емоционалната регулация. Рискът от неврорайзвитийни разстройства, по-специфично разстройства от аутистичния спектър, е по-висок в сравнение с общата популация (Bekier, 2012 et 2015; Gentaz et al., 2018; Buil, 2020; Previtali et al., 2023; De Fifuero Silva et al., 2025). Тези открития подчертават значението на ранните, мултидисциплинарни интервенции в подкрепа на общото развитие.
Поради всички тези причини, хоспитализираните бебета се нуждаят от медицински грижи, но също и от немедицински грижи в рамките на холистичен подход, който отчита бъдещото им развитие. Това е целта на психомоторния терапевт в неонатално отделение. Психомоторният терапевт заема съществена позиция в екипите за неонатални грижи, работейки на границата между сензомоторното развитие, връзката родител-дете и мултидисциплинарното сътрудничество. Спецификата на работата му се състои в холистичен подход към бебето, обхващащ тялото, развиващите се компетенции и релационната среда.
Тази роля е организирана около три области:
• За бебета (Подпомагане на сензомоторното развитие, постурален комфорт и позициониране, адаптирани стимулации)
• С родителите (улесняване на ранното свързване, психокорпорална подкрепа, предотвратяване на трудности в отношенията)
• С медицински специалисти (допълваща телесно-центрирана експертиза, мултидисциплинарно сътрудничество, обучение и осведоменост).
Ще очертаем всички тези функции и области на работа по време на онлайн лекцията.
Поради всички тези причини, хоспитализираните бебета се нуждаят от медицински грижи, но също и от немедицински грижи в рамките на холистичен подход, който отчита бъдещото им развитие. Това е целта на психомоторния терапевт в неонатално отделение. Психомоторният терапевт заема съществена позиция в екипите за неонатални грижи, работейки на границата между сензомоторното развитие, връзката родител-дете и мултидисциплинарното сътрудничество. Спецификата на работата му се състои в холистичен подход към бебето, обхващащ тялото, развиващите се компетенции и релационната среда.
Тази роля е организирана около три области:
• За бебета (Подпомагане на сензомоторното развитие, постурален комфорт и позициониране, адаптирани стимулации)
• С родителите (улесняване на ранното свързване, психокорпорална подкрепа, предотвратяване на трудности в отношенията)
• С медицински специалисти (допълваща телесно-центрирана експертиза, мултидисциплинарно сътрудничество, обучение и осведоменост).
Ще очертаем всички тези функции и области на работа по време на онлайн лекцията.
Лекторът Северин Алонсо-Бекие е обучител и педагогически мениджър във Висшия институт за психомоторна рехабилитация ISRP (IInstitut Supérieur de Rééducation Psychomotrice (https://isrp-international.com/about-isrp/), Франция и психомоторен терапевт с 20-годишен опит в отделението за неонатални грижи в държавната болница „Андре Грегоар“, Париж
