Поредица „Портрети“ на психомоторни специалисти от Европа и света
-Моля, представете се?
ИБ: Казвам се Исабел Гомес Баррето и съм професор в Университета Кастия Ла Манча в Испания. Предметът, по който преподавам е свързан с научни изследвания в областта на детското развитие и учене. Също така работата ми е и да обучавам учители. Основополагащ елемент в обучението им е психомоторното развитие. Това е така, защото за да могат да обучават деца, те трябва да знаят как децата мислят и как действат. Тъй като психомоториката е мислене в действие.
КФ: Здравейте! Аз съм Карлос Монтоя Фернандес и имам преддокторантски договор във Факултета по педагогика в Университета Кастия Ла Манча. В момента разработвам докторската си дисертация в областта на когнитивното, социално-емоционално и психомоторно развитие. По образование съм учител по Ранно Детско Образование, със специалност по Физическо Възпитание.
– По какво се различава Психомоториката от други методи за подкрепа на детското развитие?
ИБ: Според мен най-голямата разлика е в това, че Психомоториката използва взаимовръзката и взаимодествието между тяло, ум, емоции и мислене. Когато работим върху някой случай ние не се концентрираме само върху когнитивното или само върху причинно-следствената връзка. Психомоториката ни позволява да работим върху интеграцията и цялостта на човешкото същество.
КФ: Психомоториката за мен е свръзката с другите области. В крайна сметка, движението обхваща не само моторните действие, но също и тези когнитивни процеси, които свързваме с речта, писането. Психомоториката е средство за свързване между тези различни области – двигателна и когнитивна. Терапия, която включва и движение, благоприятства и развитието на други области. И именно затова смятам, че там се намира ключът към качествената терапевтична работа. Именно оттам произхожда ценността на Психомоториката, защото тя е средство, което благоприятства решаването на множество проблеми.
– Кои са предизвикателствата, с които се сблъсква Психомоториката?
ИБ: В Испания психомоториката не е специфична професионална област. Тя се разглежда от различни дисциплини и специалисти, изследователи в областта на образованието в ранна детска възраст, физическото възпитание, психотерапията. И тези специалисти имат различни позиции по темата, които често са в конфликт. Няма единство и не можемда говорим дори за трансдисциплинарност. На Психомоториката се гледа като на подкрепяща/допълнителна функция на всеки един от специалистите в областта на детското развитие – ерготерапевти, учители, логопеди, психолози и др. Има разделение.
КФ: И моите наблюдения са същите. Не съществува обединение между специалистите от други области и от областта на Психомоториката. Те се възприемат едни други като натрапници, което не благоприятства професионалните отношения и обмен между различните области. Това е една изключително нова дисциплина и никой не разбира какво правим.
-Кое за вас беше най-интересното нещо по време на вашето психомоторно обучение?
ИБ: Първо учих Специална педагогика и Психопедагогика. По време на обучението ми по Психопедагогика имахме и лекции по Психомоторика. И това ми даде една много добра основа. След това имах възможност да се обучавам при Артуро Диас, който е един от най-добрите и отдадени психомоторни специалисти, с които съм се срещала. Има огромен опит и ни даде една наистина много добра база. Оттам насетне двигателните игри и тезата, върху която работи Карлос, относно игрите са много важни елементи, които определят как аз възприемам детското образование. А погледът върху детското развитие е най-релевантното преживяване.
КФ: В Университета на Кастия Ла Манча (факултета по Физическо възпитание, който е оценен много високо в Испания и на световно ниво( се запознах с Педро Хил, който също е световно признат. Много важно нещо, което разбрах по време на моето обучение по Психомоториката е това, че ползи от движението има за всички. Открих играта като начин за свързване, обединяване и учене и оттам се роди интересът ми да развия точно тази докторска теза. В крайна сметка, играта е средство не само на учене, но и на оценка на психомоторното развитие.
– Какво бихте казали на тези, които сега започват своя психомоторен път?
ИБ: Трябва да обединим усилията си, да изследваме, да покажем доказателства и да дадем публичност на професионалната Психомоторика. Има голяма нужда от професионалисти по Психомоторика, това е дисциплина, която трябва да се установи като професия, което ще благоприятства развитието на деца и възрастни.
КФ: Аз бих им казала – бъдете напълно наясно с важността на това, което учите! В крайна сметка, възможностите за обучение и различните дейности, които ще вършите, са огромни. След това, според мотивацията на всекиго, ще решите към коя област да се насочите. Насладете се на процеса! Най-вече бъдете наясно с важността на това, което вършите. Не ограничавайте светогледа си, разширете хоризоните си, вижте какво правят на други места, допълвайте се и се учете от другите, за да достигнете до по-обхватно и изчерпателно развитие.
Интервю на Деница Дамянова
