Българска асоциация за развитие на психомоториката (БАПМТ) от самото си създаване работи за устойчива и етична психомоторика в подкрепа на детското развитие. Психомоторните терапевти към БАПМТ са обучени в това да проявяват чувствителност към преживяванията на децата и да ги съпровождат в тяхното психо-телесно изразяване. Практиката ни показва, че ранните преживявания на децата, започващи още по време на зачеването, бременността и раждането, имат сериозен отпечатък върху по-късното детско функциониране и себеусещане. Несъмнено качеството на ранните преживявания до голяма степен се определя от заобикалящата среда, част от която е отношението и на родителите, и на специалистите към бебето – в майчината утроба и след неговото раждане. Ето защо заобикалящите възрастни следва да предлагат отношение на сътрудничество, уважение и емпатия. В тази връзка БАПМТ отчита като сериозна нуждата от повишаване информираността на професионалните общности и на семействата по въпросите в областта на пре- и перинаталната психология и медицината. От първостепенна важност обаче е създаването на интердисциплинарни връзки между професионалистите от различни области, както и повишаване разбирането за значимите детски теми. Единствено така може да се предложи холистична подкрепа за медицинските и немедицински специалисти, семействата и децата в посока превенция или облекчаване на родилна травма.
Защо тази тема е значима?
В България всяка година се раждат приблизително 60 000 деца и въпреки това темата за правата на раждащата жена, на новородените бебета и техните семейства е рядко обсъждана тема. Заедно с това данните сочат за наличие на множество събития, съпътстващи бременността и раждането, които изначално имат травматичен потенциал – както за майката и бебето, така и за техните семейства:
- В България всяка година се раждат приблизително 6 500 недоносени бебета
- Ежегодно се регистрират около 350-400 случая на мъртвородени деца
- През 2022г. 48.73% от бебетата са родени със секцио (препоръките на СЗО относно този метод на родоразрешение сочат, че той е от полза за майките и бебетата в до 20% от ражданията. В останалите случаи рисковете, които оперативното раждане носи спрямо вагиналното, са медицински неоправдани)
- Броят на децата, родени с форцепс или вакуум през 2022г., е 498
- За 2021г. са родени 1520 деца след инвитро процедура
- Има системен проблем, свързан с достъпа до медицинска грижа на бременните жени от уязвими групи
Тези данни еднозначно насочват към безпрецедентната нужда от задълбочена информираност на медицинските специалистите и специалистите по майчино и детско здраве, относно ефекта на медицинските процедури върху психо-емоционалното състояние на бременната жена, ролката и нейното семейството, както и за влиянието на пре- и перинаталната травма върху новороденото бебе.
Каква е българската действителност?
Доколкото са налице публично говорене по темата и конкретни действия за преодоляване на съществуващите проблеми, прави впечатление, че те основно са насочени към необходимостта от осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки. Във връзка с майчиното и детско здраве в различни аналитични доклади и нормативни документи [1, 2, 3, 4] често се акцентира и на нужда от инвестиции в информация, логистика, профилактика и превенция. Иначе казано, предприетите действия са ориентирани доминиращо към гарантиране физическото и здравословно благополучие на майката и детето. По-рядко, но все пак се засягат и различни етични аспекти като тези за уважението към бременните жени и родилките и за зачитането и спазването на техните права. Правата на раждащата жена обаче страдат от системно неглижиране и неразбиране както от институциите, които трябва да осигурят спазването им, така и от специалистите, които следва да ги съобразяват в рамките на професионалната си дейност, сочат от БХК [5].
Прегледът на наличните доклади и нормативни документи, сочи, че усилията на Българската държава, на гражданския сектор и на различните професионални общности са разнопосочни, като почти напълно липсва мислене в посока обгрижване на бременните жени, родилките, новородените бебета и техните семейства в емоционален и психологически аспект. А нуждата от емпатичен, холистичен и интердисциплинарен подход е критична.
Какво е направено до момента?
Благодарение на усилията на множество професионалисти все по-застъпени са темите за:
- равен достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки
- гарантиране правата на раждащата жена
- повишаване достъпа до и качеството на акушерските грижи у нас
- инвестиции в информация, логистика, профилактика и превенция във връзка с темите за майчиното и детско здраве
- въвеждането и оказването на специално насочена патронажна грижа към бременни и деца
- въвеждане на Европейски стандарти за грижа на новородените
- достъп на родителите до неонатологичните отделения в България и възможност за контакт “кожа до кожа”
- подобряване на болничната среда
Всички тези стъпки гарантират минимума, от който се нуждае всяка бременна жена, за да се съхрани нейното физическо здраве и това на бебето. Прави впечатление обаче, че, от една страна, грижата за психо-емоционалното състояние на майката и бебето по време на пре- и перинаталния период остава на заден план, а, от друга страна, специалистите по майчино и детско здраве сякаш работят на различни “фронтове” и от призмата на различни “парадигми”. И ако правата на раждащата жена са щекотлива тема, то темите за емоционалното обгрижване в процеса на бременността и раждането почти не присъстват в нашето професионално поле. Разговорът и мисленето в посока превенция и работа с родилната травма пък са по-скоро изключение. Не такава е ситуацията зад граница.
Какъв е хоризонтът в областта на грижата за бременната и раждащата жена и новороденото бебе?
В основата на дейността на Международното общество за пренатална и перинатална психология и медицина (ISPPM) [6], например, стои разбирането за силата на пренаталната ситуация върху развитието и бъдещия живот на детето. Заедно с това за тях от първостепенна важност е да създават осведоменост сред широката общественост и в професионалните среди за основните емоционални, психологически и и физически нужди на нероденото дете и това да се използва за фундаментално подобряване на културата на бременност и раждане в Германия и по света. За да повишат чувстителността и информираността за най-ранния етап от човешкия живот, от ISPPM работят в интердисциплинарен екип, включвайки специалисти в областта на психологията и медицината, включително акушер-гинеколози, неонатолози, педиатри и ендокринолози. Заслужаващ особено внимание обаче е опитът на ISPPM в екипите, обгрижващи бременни жени, да се включват също акушерки и специалисти по подготовка за раждане.
Освен това, ISPPM е и инициаторът да бъде създадена, а през 2005г. да бъде гласува и приета “Харта на правата на детето преди, по време и след раждането” [7] – първа точка, от която е правото на всяко дете още преди раждането да бъде почитано и уважавано като отделна личност.
Подобна е и философията на Истанбулската родилна академия. Специалистите там прилагат т.нар. “Birth with No Regret” (Раждане без съжаление) [8]. То съдържа четири задължи елемента: 1. всяка бременна жена, заедно с партньора си, преминава 18-часово обучение, 2. работи с родилен психолог от средата на бременността, 3. има индивидуална подкрепа от акушерка/дула при раждането и от 4. лекар, когото познава. В рамките на този процес се формира екип, в който всички участници се познават, общуват на един език и си имат взаимно доверие. Някои от изходните точки, от които тръгват специалистите от Истанбулската родилна академия, са, че: 1. връзката на доверие и привързаност между майка-бебе е тясно свързана с родилното преживяване, 2. бебета са осъзнати за всичко и са чувствителни по време на раждането, 3. жената и нейното бебе са в центъра на раждането. Жената е важно да може да се изрази, да изкаже своите нужди и приоритети в бременността и раждането, 4. процесът трябва да бъде от типа “раждане без съжаление” за всеки, който е бил свидетел на раждането, включително и здравния персонал.
Изводи и препоръки:
На база описаното по-горе има основание да се счита за особено критична нуждата да се работи в посока повишаване информираността на специалистите по майчино и детско здраве относно въпросите на пре- и перинаталната психология. Това естествено налага необходимост да се търсят и развиват пресечни точки между областите на психологията и медицината в България. Кристализира и нуждата в целия процес от зачеването до раждането на новороденото отношенията между майката и родилния екип да са подчинени на разбирането за сътрудничество, свързаност, съпричастност и диалог. Международният опит категорично сочи, че това подпомага родилния процес и повишава усещането за удовлетворение от страна всички участници, включително и на медицинските специалисти. Всичко това обаче е немислимо да бъде реализирано ако не се преодолее пропастта между различните парадигми и грижата за майчиното и детско здраве не се подчини на холистичния и интердисциплинарен подход.
Вместо заключение:
Първа стъпка в търсенето на пресечни точки между професионалните полета на медицината и психологията прави Българска асоциация за развитие на психомоториката, като организира 2-годишно основополагащо обучение по “Пре- и перинатална психология. Превенция и работа с родилна травма”. Програмата на обучението е разработена от мултидисциплинарен международен екип ексклузивно за България, като инициативата е първата по рода си в югоизточна Европа.
Повече за програмата на обучението може да откриете тук: https://bapmt.com/2023/03/21/o%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5-%d0%b8-%d0%bf%d0%b5%d1%80/
Източници:
[1] Ангелова, Т. (2020). Пренатални здравни грижи. Централна медицинска библиотека, МУ
[2] Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030.
[3] Аналитичен доклад на Фондация “За нашите недоносени деца” (2021). “За една безкрайна пандемия и една безкрайна раздяла”.
[4] Доклад на Сдружение “ЛАРГО” (2021). “Цената на безразличието – обосновка на необходимостта от осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки”.
[5] https://www.bghelsinki.org/bg/articles/pravata-na-rajdashtata-jena-sa-choveshki-prava
[6] https://isppm.ngo/about-us/goals-of-the-isppm/?lang=en
[8] https://www.dogumakademisi.com/en/birth-With-no-regret/the-story-of-birth-with-no-regret/121
Автор: Катерина Ковачева