Интервю с Тифани Даспект от Франция
Поредица „Портрети“ на психомоторни специалисти от Европа и света
– Разкажете ми за Вашия път в Психомоториката?
– Аз съм психомоторен терапевт от 6 години. Родена съм във Франция, но бакалавърската си степен по Психомоторика завърших в Брюксел в Институт “Ilya Prigogine” . В момента работя като специалист по Образователна Психомоторика в училище с деца от 2 до 6 г. А също водя и терапевтични сесии. Дойдох тук (на световния конгрес във Верона (4-7.05.2023 г.), за да се запозная с колеги от различни страни и да направя интернационални контакти, а също и да потърся отговори на въпроси, които имам.
– Кой е най-важният въпрос за Психомоториката, който имате?
– Интересувам се много от идентичността на професията и бъдещето й. Това е сериозен политически и социален въпрос. Според мен е нужно да работим заедно около него, за да намерим отговора му. Аз съм от Франция, учила съм в Белгия и работя в Белгия с голямо удоволствие. Но има конфликт между психомоторните специалисти във Франция и Белгия. Защо между две държави, които са съседи, има такова усложнение и разделение относно методологията? За мен е пародоксално това. Един от най-силните ресурси на Психомоториката е това да се свържем с другия, а в същото време се делим.
– Това е феномен, който е добре познат и в България и касае както Психомоториката (която в момента се дели на „Релационна“ и „Аналитична“, които твърдят, че нямат нищо общо една с дурга, но и двете се базират на анализиране на детето, а от трета страна има и „Интегративна“, която е базирана на тялото, б.р.), така и други обществени феномени. Ако трябва да кажете кой е основният „инструмент“ на Психомоториката, кой ще е той?
– Нашият основен инструмент е тялото. Ние се грижим за емоциите, за усещанията на човека, с когото работим. Ние взимаме предвид историята на човека, неговата телесна и двигателна памет. Ние приветстваме неговото минало и се опитваме да подкрепим това, което то е изградило в човека като ресурс. Мислим за човека като едно цяло – физика, душа, когниция.
– Кое беше най-интересното нещо във Вашето обучение?
– Да науча как работи емоционално-тоничния диалог. (Това е феномен, основан на съществуването на огледалните неврони, благодарение на които един човек може да „усети“ с тялото си как се чувства другия човек срещу него. Основан е и на невербалната комуникация, чрез която всички можем да се свържем с другия по естествен път, без „преструвките“ на ума, б.р.)
– Какъв съвет бихте дали на тези, които сега започват да се обучават психомоторно?
– Искам две неща да кажа. Едното е да пазят връзката с естественото и натуралното и да вярват на интуицията си. Второто е: споделяйте знания и практика, питайте, говорете, свързвайте се с други колеги, търсете помощ и помагайте! Когато сме заедно е много по-лесно.
Интервюто взе Деница Дамянова
*Заглавието е мое (Ваня Дункова, редактор) Интервюто повдига много въпроси за психомоторния национализъм и не само за него. То остро резонира с нещата, които преживяваме вътре в професионалните общности в нашата страна и ние от БАПМТ смятаме да продължим да се занимаваме с различните гледни точки за това как помагащите професии се самоорганизират и по кои въпроси текат разломи, защото разломите са местата, в които властта и злоупотребата стават видими.
Очаквайте продължение за разделението между психомоторните специалисти: в какво се изразява, на какво пречи, на какви конфликти се основава и т.н.
