Самотата присъства в психологическия, педиатричния и възпитателен дискурс когато говорим за деца. Лицата й са много и неразпознаването им води до много соматизации, които често на свой ред остават неразпознати от специалистите както в медицината, така и в училището и на местата, в които пребивават деца. Самотата по отношение на децата е винаги между нас,…
Чрез играта можем да се свържем с детето и да му помогнем да се почувства разбрано.
Играта е най-краткият път за преодоляване на самотата и безпомощността на детето в опознаването на света.
Играта между родителите и децата се разглежда като идеален прозорец, през който родителите могат да се свържат с децата си и да ги подкрепят в социално-емоционалното им развитие. Има достатъчно доказателства от психологията на развитието и клиничната психология, които са категорични, че ролята на родителите като подкрепящи децата чрез игра, помага както за по-добрата поведенческата адаптация на децата в света, така и за справяне с почти всички развитийни премеждия. Освен това създава усещане за смисъл в живота и връзка, която не може да бъде разрушена лесно.