ВЪВЕДЕНИЕ
Европейският форум по Психомоторика (ЕФП) се грижи за осигуряване на последователност и консолидиране на общите професионални компетенции на психомоторните специалисти при зачитане на специфичните различия във всяка страна.
Това е целта на на настоящия документ, който е достъпен за всички заинтересовани страни.
Основавайки се на холистичния възглед за човека и на връзката между тялото и ума, психомоториката интегрира физическите, емоционалните, символичните и когнитивните аспекти на индивида и способността му да бъде и да действа в биопсихосоциален контекст.
Научната рамка на психомоториката включва медицинските, психологическите, невропсихологическите и педагогическите науки.
Компетенциите на психомоторните терапевти се разделят на основни и допълнителни. Основните компетентности са тези, които всички членове на ЕФП са се съгласили да бъдат придобити на бакалавърско ниво. Допълнителните компетенции са тези, които могат да бъдат част от бакалавърското или магистърското ниво.
А – ИНТЕРВЕНЦИЯ
Основни компетентности
Психомоторният терапевт е експерт в областта на интервенцията, ориентирана към движението и тялото, за подобряване на психосоциалното функциониране и психичното здраве при бебета, деца, юноши и възрастни хора.
Психомоторният терапевт е експерт в областта на:
– Възприемане,
– Координация,
– Праксис,
– Латерализация,
– Интегриране на пространството и времето,
– Схема на тялото (свързана с осъзнаването на тялото),
– Образ на тялото (свързан със самочувствието),
– Емоция,
– Невербална комуникация, включително тонично-емоционален диалог
– Поведение на движение (намерение, взаимодействие и изразяване),
– Поведение по време на игра,
– Социално и предметно взаимодействие.
Психомоторният терапевт извършва психомоторна оценка в конкретна обстановка, като използва качествени и количествени инструменти (клинично наблюдение, тестове и протоколи). Той прави психомоторна диагноза, посочваща психомоторните умения, психомоторните проблеми и качеството на развитие във всички възрасти.
Психомоторният терапевт разглежда средата и аспектите на взаимоотношенията, които пречат на психомоторното развитие на субекта.
Психомоторният терапевт формулира индикации за психомоторна интервенция от критична гледна точка, като коригира всички динамични аспекти.
Психомоторният терапевт съставя и разработва план за интервенция, като отчита целите, честотата, продължителността, обстановката, методологията и икономическите аспекти. Той обсъжда плана и последващите действия със субекта и социалното обкръжение, включително семейството му, и го коригира, когато е необходимо.
Той може да организира интервенцията си в мултидисциплинарен контекст.
Той може да работи в индивидуални сесии или в групови сесии в рамките на съвместна интервенция.
Психомоторният терапевт обсъжда последващата интервенция със субекта и социалната среда, включително семейството.
Психомоторният терапевт рефлектира върху действията си и забелязва аспекти на работата си по време на процеса на интервенция и ги обсъжда с други колеги или иска съвет и подкрепа. Работата на Психомоторният терапевт не е съсредоточена върху симптомите, а по-скоро търси силата на човека с предложения между самоконституиране, структура и откритост (според развитието) и самоувереност. Предложенията се характеризират със себеутвърждаване, самоконтрол и самодостатъчност на лицето.
Психомоторният терапевт регулира своята практика, като актуализира научните си познания, спазвайки етичните и правните принципи.
Б – ОРГАНИЗАЦИЯ
Основни компетенции
Психомоторният терапевт е способен да работи в мултидисциплинарни екипи, както в институции, така и на частна практика.
Психомоторният терапевт може да общува с други специалисти и да ги съветва, като превежда своя език на езика на други концептуални рамки.
Психомоторният терапевт действа в съответствие със собствената си мисия и целите на организацията.
Психомоторният терапевт документира информация за целите на психомоторната диагностика, оценката и напредъка на интервенцията.
Психомоторният терапевт е в състояние да организира и управлява структурата на психомоторна интервенция, като се съобразява с подходящото пространство, качество на материалите, бюджета, графиците и методите.
Допълнителни компетентности
Психомоторният терапевт умее да информира възрастни: професионалисти, родители и заинтересовани страни. Той е в състояние да предоставя консултации на институции или други организации със специализираните си знания и умения.
Психомоторният терапевт е в състояние да координира работата на различни специалисти и да ръководи екипи.
В – ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Основни компетентности
Психомоторният терапевт е в състояние да се включи (включително в телесно, тонично-емоционално, вербално и невербално общуване) в отношения, които помагат на другите да се изразяват и развиват. За да гарантира непрекъснато обучение в собствените си компетенции и знания, той трябва да:
а) да обсъжда професионалната си работа в съответствие със собствените си знания, способности и нагласи,
б) да обсъжда личната си работа, като участва в професионални дискусии и
супервизия,
в) да участва в учене през целия живот по отношение на техническите, културните и двигателните аспекти на професионалната си компетентност, както и да се обучава лично в психотелесната и афективната област.
г) Да участва в семинари, конференции и курсове и да актуализира знанията си с
най-новата литература.
Г – ОБРАЗОВАНИЕ
Основни компетентности
Психомоторният терапевт е в състояние да информира други специалисти.
Психомоторният терапевт допринася за посещения или стажове на студенти/колеги от други дисциплини.
Допълнителни компетентности
Психомоторният терапевт е в състояние да предлага обучение на други специалисти
Психомоторният терапевт е в състояние да наблюдава и оценява обучението в областта на психомотричната помощ.
Психомоторният терапевт предлага семинари, лекции, презентации, работни срещи и писмени материали.
Д – ИЗСЛЕДВАНЕ
Основни компетентности
Психомоторният терапевт допринася за научни изследвания на други лица (професионални или научни).
Допълнителни компетентности
Психомоторният терапевт разработва и изпълнява план за изследване.
Психомоторният терапевт участва в представянето и публикуването на резултатите от изследванията.
ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ
Превенция / обучение / рехабилитация / терапия
– Детски ясли или предучилищни заведения
– Училища
– Специални училища
– Центрове за дневни грижи
– Институции за хора с увреждания
– Домове за настаняване на деца и младежи
– Общи и психиатрични болници
– Услуги и центрове за психично здраве
– Институции за социална реинтеграция
– Анимационни и развлекателни асоциации
– Проекти на местната общност
– Центрове за дейности
– Гериатрични центрове и услуги за палиативни грижи
– Клиники
– Частни практики
– Съдебно-психиатрични институти и затвори
ТЕХНИКИ
– Психомоторна оценка
– Движенчески дейности: индивидуални или групови.
– Игри и забавления/ Спорт
– Експресивни дейности
– Упражнения за осъзнаване на тялото
– Психомоторна релаксация
– Стимулиране и интегриране на възприятията
– Графомоторни дейности
ПОКАЗАНИЯ
– Профилактика: укрепване на благосъстоянието,
– Психомоторни нарушения, свързани с проблеми в неврологичното развитие.
– Психомоторни нарушения, свързани с нарушения в структурирането – например схема на тялото, латералност, организация на времето и пространството;
– Психомоторни дисхармонии
– Тонично-емоционални разстройства
– Смущения или проблеми в телесните преживявания, чувствата и усещанията на тялото, включително интероцептивни усещания, интимност и сексуалност
– Нарушения на образа на тялото и стойката;
– Психосоматични проблеми
– Поведенчески и емоционални разстройства, потиснатост, нестабилност, хиперактивност, агресивност
– Интелектуални, сензорни, двигателни или психологически проблеми,
– Риск от инвалидност или увреждане (социални случаи)
– Психиатрични разстройства
Одобрено на Общото събрание на ЕФП; Любляна, септември 2012 г.
