*Статия от Юта Шнайдер. Оригинално заглавие „Сътрудничество, което вълнува“ (Zusammenarbeit, die bewegt)
Юта Шнайдер е психомоторен педагог и Марте Мео терапевт в център за ранно детско развитие в Кьолн (2003-до момента), както и научен сътрудник в университета в Кьолн (2006 г. – до момента). Тя обучава педагози за работа с деца и родители по подкрепящ начин.
В статията си тя застъпва една абсолютно непозната за българската среда идея (която изглежда в Германия се прилага на практика), а именно – ориентация на специалистите (педагози, възпитатели, тесни специалисти) към силните страни и интересите на родителите, както и фокус върху съвместната грижа за благосъстоянието на детето и споделената отговорност за образователния и възпитателен процес. Авторът дава предложения как идеята за образователно партньорство може да бъде конкретно разработена и изпълнена с живот чрез движение или ориентирани към движението форми.
–––––––––––––––––––––
Въпреки че идеята за сътрудничество между професионалисти и родители в контекста на образователните институции не е напълно нова, преоценката и преосмислянето на това партньорство е на дневен ред с основен таргет развитие на грижата за децата.
Термините „партньорство“ и „сътрудничество“ се срещат в почти всички планове за образование и ориентация на федералните провинции и до голяма степен е изместили термина „работа с родителите“.
„Докато работата с родителите през предишните десетилетия се е изразявала главно в информиране на родителите, представяне на нещо, предлагане на нещо, насърчаване или покана, новият начин на образователно партньорство се характеризира с това, че всички дейности и предложения вече не идват от възпитателите, а че мисленето и планирането се извършват заедно на обща основа“ (Wehinger 2010, 9). Следователно родителите вече не трябва да бъдат „обработвани“ или „обслужвани“. Вместо това те се възприемат като активни и емоционално ангажирани сътворци, които могат сами да поемат инициативата и да допринасят със собствени идеи и теми. Идеята за образователно партньорство предполага професионалистите да приемат сериозно родителите като експерти в развитието на тяхното дете в ежедневния семеен живот и да признаят значението на съответната друга среда в живота на детето. Партньорството се фокусира върху съвместната грижа за благосъстоянието на детето и споделената отговорност за образователния процес.
Оформянето на такова образователно партньорство изисква високо ниво на професионализъм, особено от страна на специалистите, и поставя нови структурни изисквания към центровете за дневни грижи. Въпреки факта, че днес партньорите се срещат на равнопоставено ниво, задачата на професионалистите е преди всичко да създадат и институционализират взаимните отношения, участието и сътрудничеството между семейството и образователния (дневния) център. Съвместната работа като партньори изисква от професионалистите основни нагласи като откритост, прозрачност, търпение, признателност, толерантност, уважение, доверие, съпричастност, автентичност и готовност за диалог. Като цяло тази промяна в отношението върви ръка за ръка с промяна на гледната точка от детето към семейството, активен подход към родителите и ориентация към силните страни и интересите на родителите (Fröhlich-Gildhoff et al. 2008, 22). То е от решаващо значение за изграждането на взаимоотношения и достъп до семействата и в крайна сметка определя качеството на партньорството. Следователно термините „партньорство за образование и обучение“ описват по-скоро отношение, отколкото метод.
Текущо състояние на сътрудничеството
Въпреки че в практиката на грижите за деца все по-често се използват термините „образователно партньорство“, дефицитно ориентираният и йерархично-авторитарен хабитус на службите за социално подпомагане на младежи все още прозира и днес. Проучванията за несигурността на родителите и нуждата им от консултиране и подкрепа се интерпретират прекомерно и се използват като потвърждение на преобладаващо поучителното отношение на специалистите (BMBF 2005, 25). „Едва постепенно понятията за образователно партньорство и родителите като експерти се изпълват с живот, конкретизират се и се изграждат като рамка за действие и ориентация (като теоретична и практическа рамка)“ (Brock 2012, 9).
Следващите обяснения имат за цел да дадат предложения и идеи за това как фикцията за образователно партньорство може да бъде конкретно разработена и изпълнена с живот чрез движение или ориентирани към движението форми.
Функции и форми на сътрудничество
– Осигуряване на непрекъснатост на образованието, възпитанието и грижите за детето на фона на споделената отговорност между семейството и центъра за дневни грижи (училище, детска градина, социален дом)
– Информация
– Обмен на информация относно развитието на детето
– Проектиране на преходи
– Указателни табели, листовки, брошури, писма до родителите, изложби на играчки и книги, информационни табла, фотостени
– Общи родителски вечери
– Разговори на вратата при приемането на децата, наблюдение, посещение у дома
– Обсъждане на развитието, родителски срещи, портфолио и образователна документация, видеозаписи, насочване към услуги за подкрепа, групи за подкрепа
– Интервю за прием, запознаване и опознаване на детето, часове за родители и деца и тематични следобеди в училището
– Укрепване на родителските умения – Информация за родители
– Консултации за родители
– Обучение на родителите
– Курсове по родителство, курсове за родители и деца
– Тематични следобеди/вечери
– Библиотека за родители
– Отдаване на игри назаем, консултации за игри
– Дискусионни групи по конкретни теми,
– Консултиране относно развитието и образованието
– Съвместно вземане на решения в дневния център и участие на родителите в процесите на вземане на решения
– Родителско сътрудничество
– Работа в комитети и връзки с обществеността
– Участие в проектирането и ремонтните дейности в дневния център, ремонт и изграждане на материали за игра
– Допълнителни предложения от страна на родителите за децата, напр. време за приказки (родителите разказват любимите си приказки), професии на възрастните, родителите представят своите професии, интернационално готвене (родителите приготвят заедно с децата ястия от своите страни).
– Родителски съвет/представителство на родителите, родителска анкета
– Работни групи по конкретни теми, напр. дизайн на начална страница на дневния център, редактиране на вестника на дневния център
– Насърчаване на контактите между семействата
– Изграждане на мрежа
– Самопомощ
– Междукултурно разбирателство
– Включване на маргинализирани групи
– Фестивали, пазари и екскурзии
– Родителско кафене, място за сядане за родителите в центъра за дневни грижи
– Семейни групи за игра или групи за игра между родители и деца, хоби групи, дейности от родители за родители
– Дискусионни групи
– Проекти включващи няколко поколения
Движение в дневни грижи за деца
Следва да се отбележи, че терминът „движение“ в тази статия се основава на психомоторното разбиране за движението. Затова в текста се използват и термините психомоторика или психомоторен.
Значението на движението за развитието на децата и за формирането на техните образователни процеси вече е неоспоримо. В педагогическата практика на дневните центрове обаче досега се е очертала доста разнородна картина по отношение на прилагането и проектирането на движението. Въпреки че предложенията и проектите, ориентирани към движението, все повече се прилагат в ежедневната образователна работа, те обикновено се ограничават до педагогическата работа с детето. Въпреки това движението остава от основно значение за личностното развитие на човека след ранното детство и в зряла възраст и може да бъде полезно за сътрудничеството между родители и специалисти.
Защо има смисъл от сътрудничество, насочено към движението
Връзката между професионалистите и родителите е основен аспект на сътрудничеството. „Приемането на предложенията от страна на родителите и тяхното одобрение зависят до голяма степен от качеството на отношенията между родителите и специалистите.“ (Seifert 2007, 19). Следователно установяването на устойчиви отношения между специалиста и родителите трябва да се разбира като основна предпоставка за успешно сътрудничество. Като правило обаче, когато детето постъпи в детската градина, в отношенията между възпитател и родител няма връзка, няма силни положителни чувства и няма истинско сътрудничество (Textor 2011, 7). Ето защо отношенията с родителите – също както и отношенията с детето – трябва да се вземат предвид в педагогическата работа и да се разбират и признават като задача на професионалистите.
„Движим се един към друг“, „Приближаваме се“, „Вървим към някого“ или „Излизаме от пътя на някого“ – само тези изрази ясно показват, че установяването на отношения и съвместните действия винаги са свързани с движение.
„Контактът буквално означава да имаш допир с някого чрез кожата“ (Anders / Weddemar 2001). Следователно кожата и докосването, в по-широкия смисъл на тялото и движението, са незаменими предпоставки за междуличностно взаимодействие. Психомоторното разбиране за развитието показва също така, че движението дава възможност за емоционално-телесни преживявания, от една страна, но от друга страна служи и като социален модел на действие и средство за взаимодействие в интерактивната конфронтация на индивида със заобикалящата го среда. Основните въпроси, свързани с взаимоотношенията, като изграждане на доверие, установяване на контакт, регулиране на близостта и дистанцията, сътрудничество, взаимопомощ или справяне с някого, са присъщи на движението като основна форма на човешка изява.
В психомоториката има множество игри и предложения за движение, които могат да се използват за този вид работа в отношенията и да позволят срещи в движение. Примери за това са психомоторните дейности по темите „борба и боричкане“ или „акробатика и цирк“, тъй като и двете теми изискват доверителна връзка и съзнателно взаимодействие помежду им.
Когато се използват подвижни игри в контекста на сътрудничеството между професионалисти и родители, трябва да се отбележи, че играта на възрастните, за разлика от тази на децата, по принцип вече не е безцелна. Следователно темите и игрите за движение трябва да бъдат интегрирани в контекст, който има смисъл за възрастния, да бъдат подбрани по подходящ начин за целевата група и да бъдат добре дозирани. Прекалено много движение или предложения за движение, които нямат смисъл за целевата група, могат да доведат до неразбиране и отхвърляне.
За да се осигури положително влияние върху динамиката на взаимоотношенията, е абсолютно необходимо отношение, ориентирано към ресурсите. „Връзката между педагога и родителите страда, ако компетентността на родителите се разглежда само като недостатъчна. В тези случаи е трудно да се създаде основа за сътрудничество, основано на доверие“ (Bauer / Brunner 2006).
Връзките се нуждаят от съвместни действия и произтичащите от тях преживявания, за да се развиват и израстват. Ето защо дейностите за насърчаване на взаимоотношенията между професионалистите и родителите трябва да бъдат включени в дейности за свикване едни с други, родителски вечери, тематични събития за родители, курсове за родители и съвместни тържества.
Да се съберем заедно е начало, да останем заедно е напредък, а да работим заедно е успех. (Хенри Форд)
Друг аспект на сътрудничеството между професионалисти и родители се отнася до методологията, т.е. формите на сътрудничество, както и до дидактическия подход. Голямо предизвикателство за професионалиста е да избере форма, която е подходяща за целта и целевата група, да подготви и представи съдържанието. По принцип предложенията трябва да се правят въз основа на оценки на потребностите и целеви анализи и евентуално да се диференцират по отношение на различните групи родители – няма такова нещо като „родителите“ като хомогенна група! (Fröhlich-Gildhoff et al. 2011, 22).
В последните изследователски проекти обаче беше доказано, че има определени групи родители, които могат да бъдат обхванати добре или дори по-добре чрез практически и насочени към действието подходи. Reuter (2007, 140), в контекста на проекта „Укрепване на възпитателната сила на семейството чрез и посредством детската градина“, стига до заключението, че ориентираните към действие подходи са най-подходящи за интегриране на бащите в детската градина. Примерите включват съвместни дейности между бащата и детето, семейни излети и дни на игра с учителите от детската градина, както и съвместни дейности в подкрепа на работата в детската градина и за насърчаване на опознаването. Grimm и Mackowiak (2006 г.) успяват да докажат при оценката на различни предложения за обучение на родители, че курсовете, съдържащи елементи на практически упражнения, имат най-добър ефект. В тази връзка Textor твърди, че програмите за обучение на родители, които се характеризират с неформална, открита комуникация между родителите, както и между родителите и педагозите, със съвместно партньорство, активно участие на родителите, приятелска, уютна атмосфера и непосредствено преживяване във връзка с работата в детската група, се оценяват особено положително (Textor 2002, 4). Тези изисквания могат да бъдат изпълнени чрез ориентирано към движението сътрудничество между родителите и специалистите.
Заключителни съображения
Дидактическите принципи, залегнали в основата на психомоторната работа, и необходимото поведение на психомотриста показват ясна близост с описаните по-горе аспекти. Ето защо движението трябва да бъде признато като значимо допълнение към набора от методи за сътрудничество между професионалисти и родители.
Тъй като споделеният опит, общуването и разбирането за тялото и действието се генерират в рамките на сътрудничеството в движение, предложенията за движение могат да подпомогнат сътрудничеството с родителите/семействата с различна културална и езикова принадлежност и да допринесат за културално разбиране и приобщаване на маргинализираните групи. Подходът, ориентиран към движението, може да бъде от полза и по отношение на нарасналата нужда от обучение на родителите и педагогически консултации в детските градини. От една страна, ориентираният към действие подход към теми, свързани с образованието и възпитанието, е особено полезен за родителите от среди в неравностойно положение, които често не са в състояние да обмислят своето възпитателно поведение. От друга страна, движението е средство, което е еднакво привлекателно и подходящо както за деца, така и за възрастни, и може да се използва в работата между родители и деца като посредник между родителите и децата. В съвместното двигателно взаимодействие родителите и детето могат ясно да изпитат, разберат и променят стимулиращи и подтискащи развитието поведенчески модели.
Като се имат предвид и двата аспекта на сътрудничеството и доказаните връзки с движението, може да се каже, че целенасоченото използване на психомоторни двигателни елементи може да обогати сътрудничеството между специалистите и родителите и, по отношение на някои семейства, да доведе до по-добра достъпност и по-голям ефект.
Статията е със съкращения.
Редакция: Ваня Дункова
