Томи е 10-годишно момче и неговата история е един от случаите, описани в книгата “Психомоторни интервенции за психично здраве – деца и юноши”, която БАПМТ предстои да издаде на български език с подкрепата на дарители и съмишленици.
Наръчникът e холандско издание, дело на екип от водещи световни изследователи и клиницисти, които описват най-съвременните психомоторни интервенции при деца и юноши с интелектуални затруднения, аутизъм, хиперактивност и дефицит на вниманието, травми, тревожни и хранителни разстройства и др.
Теоретичните постановки в книгата, както и представените практически насоки за подкрепа на деца и юноши с трудности в психичното здраве и/или в неврологичното развитие се базират на данни от множество научни изследвания, както и на богат клиничен и терапевтичен опит.
Книгата съдържа 11 глави, като всяка една от тях представя конкретен случай. Така, през увлекателните детски истории, авторите по умел начин представят нагледно различни инструменти за психомоторна подкрепа на деца и юноши, които всеки родител и специалист лесно може да разбере и приложи.
Томи е един от героите в книгата “Психомоторни интервенции за детско психично здраве – деца и юноши”. От наръчника става ясно, че той създава проблеми в класната стая, лесно се разсейва от съучениците си, прави физиономии и удря с юмруци по чиновете. Познато, нали?
Учителят на детето се опитва да преустанови тези негови поведенчески прояви, като поставя на Томи структурирани индивидуални задачи отделно от останалите ученици в класа. Въпреки това Томи е хиперактивен и тромав. Не успява да се впише в общите игри.
При посещение при общопрактикуващия лекар, специалистът допуска, че Томи може да проявява симптоми на хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ), разстройство на поведението или разстройство от аутистичния спектър (РАС), и го насочва към психомоторен терапевт.
Ето и как протича психомоторната терапия с Томи:
“Когато Томи влиза в залата за терапия, той веднага започва да тича наоколо с широко разперени ръце и да издава силни звуци: терапевтът му се усмихва и го хвали за бързината и способността му да заобикаля завоите, без да се блъска в стената. Терапевтът пита Томи дали смята, че би могъл да тича, без да се удря в предмети, ако в стаята се поставят някакви препятствия. Томи казва, че би искал да опита.
По този начин се създават условия Томи да придобие по-голям самоконтрол — цел на терапията, с която и терапевтът, и клиентът са съгласни.
По-късно Томи е разстроен заради кавга с приятеля си Джо. Той разказва на терапевта, че е ударил Джо по главата, защото се е подразнил от подигравателното му поведение. Терапевтът изразява съпричастен към чувствата на Томи и му помага да ги вербализира: детето се чувства ядосано от това, че му се присмиват, виновно, че е ударило приятеля си. След това терапевтът предлага на Томи структурирана игра по джудо, в която Томи може да упражнява уменията си да казва „стоп“ навреме, като по този начин предотвратява импулсивно, агресивно действие, за което по-късно може да съжалява. 
Освен това се забелязва, че Томи често пада от греда. Според майка му Томи е имал забавяне в двигателното развитие — достигнал е отделните двигателни етапи със закъснение. Когато терапевтът дава на Томи ясни инструкции как да постави краката си, Томи изпълнява задачата за равновесие много по-добре. Томи казва на терапевта, че се смята за тромав и че никога няма да бъде добър в спорта. Затова той не посещава спортни клубове или спортните събития, които се организират в квартала му.
Томи се описва като момче, което обича да играе с други момчета на неговата възраст, въпреки че не е най-популярното дете в училище. Чувства се несигурен, когато участва в игри с топка, например футбол. Другите момчета му се струват по-умели в дриблирането, подаването и прихващането на топката. Той рядко отбелязва гол, защото в повечето случаи топката не следва посоката, в която е искал да я насочи. Понякога това предизвиква смях у другите и го кара да се чувства много неудобно.
Когато е сам, обича да си играе с моделите си на влакове. Той е доста опитен в изграждането на конструкции с Лего. Понякога му се иска и други момчета да се присъединят към него, когато играе вкъщи, но се страхува да не му се подиграват. Освен това червената му коса го притеснява; тя го кара да се чувства уязвим за тормоз и преследване. Томи не може да спомене нито един аспект от външния си вид, който да го кара да се чувства щастлив.”
Всичко това остава впечатлението, че Томи има негативна представа за себе си и за своето тяло.
За да разберете как продължава психомоторната терапия с Томи, как терапевтът го подкрепя да изгради положителен Аз-образ и да преодолее трудностите, които среща, направете възможно по-скоро книгата “Психомоторни интервенции за психично здраве – деца и юноши” да бъде достъпна на български език.
Включете се в кампания на БАПМТ “Детското психично здраве е в твоите ръце – прегърни го!” като дарите средства за издаването на книгата тук .
