Детската игра – необходим фактор за възстановяване по време на болничен престой. Сп. Практическа педиатрия, бр. 5/2020

Децата изследват света през играта. Чрез нея те с опитват да отговорят на въпросите, които ги вълнуват и да се справят с тревогите, които имат.  Според  American Academy of Pediatrics детската игра е от изключителна важност за емоционалното, сензорното, познавателното, моралното, интелектуалното и социалното развитие на детето. Тя е важен параметър и за комуникация с възрастните и средата в детството /1,2,3/.

Когато детето е болно и се налага да бъде хоспитализирано, то изведнъж трябва да напусне познатото място на дома си и важните за него хора и в повечето случаи да спре любимите си занимания, включително играта. Такова дете често се чувства застрашено. Физическото заболяване увеличава тревогите, несигурностите и страховете от болничния престой. Основните причини за негативни чувства включват страх от медицинските прегледи, болка, страх от раздяла с родителите, несигурност, загуба на контрол и безопасност, страх от смъртта. С други думи детето преживява моменти на интензивно емоционално натоварване. Според International Journal of Play Therapy преживяванията в детството, независимо дали са положителни или отрицателни, се регистрират в паметта на децата /4/. В болнична среда притесненията и тревогите се появяват с още по-голяма сила отколкото в ежедневието поради ограниченията, на които децата са изложени, твърдят в Medical and Pediatric Oncology Journal /5,6, 7/. У тях е възможно да се появят ужасяващи фантазии и респективно да бъдат затруднени приемането на болничното лечение и успешното възстановяване.

В престижни издания като Journal of Developmental and Behavioral Pediatrics, Rutgers University Press и Journal for Specialists in Pediatric Nursing се публикуват проучвания и доказателства за важността на играта в условията на болничен престой с цел справяне с емоционалното неблагополучие и намаляване на интензивността на негативните чувства /8, 9, 10, 11, 12, 13/.

Обичайно при приемане в болница се обръща специално внимание на подобряването на клиничните симптоми на заболяването и намаляването на психологическата тежест не винаги е във фокуса на вниманието, но напоследък по света става все по-обичайно да се приема позицията на Аmerican Association for Play Therapy, че играта в болницата има толкова голямо значение, че да може да е от полза за физикалното лечение и по-бързото възстановяване на болните деца /14, 15, 16,17/.

Медицинската игра има множество ползи:

• Създава връзка с познатата, приятелска среда на дома и помага на детето да се отпусне и довери;
• Създава приемственост в ежедневието;
• Осигурява възможност негативните чувства да бъдат разиграни и после „трансформирани”. Когато децата усетят, че могат да имат контрол над ситуацията макар и по игрови начин, това възвръща самочувствието и увереността им;
• Учи по забавен начин. Почти във всички случаи на хоспитализация децата се подлагат на инвазивни медицински процедури, включително катетеризация, венепункция и кръвни изследвания. Играта може да помогне на младите пациенти да се запознаят с тези процедури и да научат как точно се провеждат, така че да се намали страха и да се спомогне адаптацията;
• Ако в играта участват и родителите, децата постигат по-силно чувство за нормалност и продължение на предишния си живот;
• Улеснява комуникацията между децата. Играта е отлично средство за комуникация и развитие на социални отношения и взаимопомощ;
• Намалява т.нар. регресия, т.е. връщане към предишните етапи на развитие, която се проявява най-често чрез енуреза, непрекъснат плач, непрекъснато търсене на родителски грижи, изблици на гняв и агресия;
• Предлага радост и забавление.

Освен гореспоменатите ползи, медицинската игра също изглежда подходящо лечение за малтретирани деца, приети в педиатрично отделение или деца, които страдат от хоспитализъм. /15, 16, 17, 18/. Много от тези деца се изразяват по-добре чрез дейности и движение, отколкото чрез думи. По този начин, игралната терапия в безопасна среда може да ги научи да изразяват себе си и да могат да се справят със своите трудности /18/.

Как е възможно да се прави?

Преди приемането в болница, родителите на децата могат да бъдат насърчавани да играят с тях като им предложат арсенал от маски, спринцовки, стетоскопи и др. Мечета или кукли могат също да бъдат използвани за демонстрации, например демонстрация на това как се прави поставяне на периферен венозен катетър  Боядисването и скицирането могат да се използват, когато други средства не са достъпни, например сред деца, принудени да останат в леглото, например след автомобилна катастрофа.
Фокусираните техники за игра, използвани сред хоспитализираните вече деца, се използват за подготовката им за операция или други неприятни медицински процедури, най-често от медицинските сестри и санитари.  Децата могат да се запознаят напр. с венепункция чрез роля на лекар, който извършва процедурата върху играчка (например плюшено животно), за да добият усещането, че могат да контролират ситуацията. Плюшените играчки в прегръдките на малки деца винаги са от полза, когато има кръвен тест или например, когато трябва да бъдат ваксинирани.

Медицинските специалисти могат за получат контрол в много ситуации, като по този начин променят хоспитализацията в положителна, а не в отрицателна опитност. Едно проучване документиращо ефикасността на игралната терапия доказва, че 30 минутна медицинска игра всеки ден изглежда помага на децата, хоспитализирани в педиатрично отделение, за да се избегне повишаване на нивата на тревожност по време на хоспитализацията им, за разлика от децата от контролната група, а в друго се описва значително намаляване на страха на децата, според техните доклади, само с две получасови сесии на медицинска игра на седмица /19/.

Невробиологията също има свой принос в доказването на ползите от играта върху детския мозък по време на хоспитализация. Играта е емоционално ангажиращ и творчески опит, който увеличава нивата на окситоцин. Този хормон засилва чувствата за емоционално благополучие и доверие, като по този начин подкрепя създаването на връзка между детето и възрастния и така може да подкрепи физикалното лечение. Известният изследовател на невронауката и клиничнен лекар Брус Пери твърди, че доверителните взаимоотношенията са най-мощните невробиологични интервенции, които сами по себе си лекуват /20/.

Силата на средата

В световен мащаб нараства интереса към създаването на лечебна физическа среда /21/, в която има детски отделения с кътове за игра и в тях на играта се гледа толкова сериозно, колкото на храненето и лекуването на детето. Здравни специалисти от American Academy of Pediatrics и архитекти от The American Institute of Architects все по-често работят заедно в тази посока /22/. Нещо повече, поставя се под въпрос убеждението, че само заради добре полаганите медицински грижи традиционното институционално проектирано здравно заведение има отношение към доброто състояние на пациентите /23/. Медицинските специалисти установяват, че „чувствителният дизайн може да подобри възстановяването [и] съкращава болничния престой“ /24/.

В проучване, измерващо дали възрастни пациенти са били удовлетворени от болничния си опит,  пациентите споменават важността на такива аспекти на околната среда като чистота, комфорт и неприкосновеност на личния живот, когато ги питат за техните стаи /25/. Подобно проучване за деца няма, но все по-често доставчиците на здравни грижи проявяват разбиране към детските нужди от игра и движение и разбират, че физическата среда може да повлияе на здравето на малките пациенти. Въпреки че има множество изследвания на Американската академия по педиатрия, описващи различните творчески и иновативни подходи към физическия дизайн в педиатричните болници, много малко от тези нововъведения са оценени от гледна точка на тяхното въздействие върху резултатите от здравето на децата и техните семейства. Резултатите обаче показват, че положителните елементи на физическия дизайн  биха могли да се обмислят за прилагане в подкрепа на лечебна среда в педиатрични болници или педиатричните отделения в общи болници /26/. Някои автори определят физическите условия и средата като лечител: „… те са самоцел – подпомагат процеса на оздравяване чрез психологически и физиологичен ефект…“ /27/. Организацията на медицинските педиатрични отделения може да осигури среда за възстановяване на естествените игри и да помогне на децата да се справят с хоспитализацията /28/.

Има дори проучване за ефекта на естествените материали за игра като мотиватор в здравословните условия на педиатричните пациенти, проведено в педиатрично отделение на Учебната болница на университета Abubakar Tafawa Balewa Bauchi в Малайзия, което показва, че всяко отделение може да се ползва като игрална среда просто ако осигури достъп до безопасни болнични материали и предизвикателни места, в които децата да се движат и изследват необезпокоявано /29/.

Как се създава физическа среда достатъчно благоприятна за качествено изцеление  и кои са факторите, участващи в създаването на оптимална лечебна среда са въпроси от изключителен изследователски интерес и за българските педиатрични отделения. 

Заключение

Естествената нужда и способността на детето да играе е прекъсната по време на болничен престой и разбирането, че тя е необходима, както и осигуряването на възможност за медицинска игра в педиатричните отделния помага на детето да продължи да чувства нормалния си живот дори и вътре в болницата.
Чрез това разбиране за нуждата от игра медицинските специалисти могат да играят голяма роля в лечението и грижите за хоспитализирани деца като осигурят третия най-важен елемент за изцеление след храната и лечението и да подобрят емоционалното развитие на децата. Когато се използва медицинска игра, лекарите имат шанс да получат контрол в много ситуации, като по този начин променят хоспитализацията в положителна, а не отрицателна опитност.

 

Бележки

1. Окутюрие, Б., Действаме, мислим, играем. Помагало по възпитателна и терапевтична психомоторна практика ”, Колибри, 2019,
2. David Lee Wood, The Importance of Play in Promoting Healthy Child Development and Maintaining Strong Parent-Child Bond: Focus on Children in Poverty, in Newsletter. American Academy of Pediatrics 129(1):e204-e214 · December 2011

3. David Whitebread, Dave Neale, Hanne Jensen, The role of play in children’s development: a review of the evidence, Research, in ResearhGate, November 2017
4. 4. Anne L. Stewart, James Madison, Thomas A. Field, Lennis G. Echterling, James Madison, Neuroscience and the Magic of Play Therapy, International Journal of Play Therapy, 2016, Vol. 25, No. 1, 4–13,
5. Favara-Scacco C, Smirne G, Schiliro G, Di Cataldo A. Art therapy as support for children with leukemia during painful procedures. Med Pediatr Oncol. 2001;36(4):474–480.
6. Smeltzer S, Bare B, Hinkle J, Cheever K, Williams P. Brunner & Suddarth’s textbook of medical-surgical nursing. 12th ed. Philadelphia: Lippincott Williams & Wilkins Co; 2010.
7. Potasz C, De Varela MJV, De Carvalho LC, Do Prado LF, Do Prado GF. Effect of play activities on hospitalized children’s stress: a randomized clinical trial. Scandinavian Journal of Occupational Therapy. 2013;20(1):1–79.
8. Sahler OJZ, Varni JW, Fairclough DL, Butler RW, Noll RB, Dolgin MJ, et al. Problem-solving skills training for mothers of children with newly diagnosed cancer: A randomized trial. Journal of Developmental and Behavioral Pediatrics. 2002;23(2):77–86.
9. Dell Clark C. In sickness and in play: children coping with chronic illness. New Brunswick, New Jersey, London: Rutgers University Press; 2003.8.
10. Li WH, Chung JO, Ho EK. The effectiveness of therapeutic play, using virtual reality computer games, in promoting the psychological well-being of children hospitalized with cancer. Journal of Clinical Nursing. 2011;20(15-16):2135–2143.
11. Li HCW, Lopez V. Effectiveness and Appropriateness of Therapeutic Play Intervention in Preparing Children for Surgery: A Randomized Controlled Trial Study. Journal for Specialists in Pediatric Nursing. 2008;13(2):63–73.
12. Shaw RJ, De Maso DR, editors. Clinical Manual of Pediatric Psychosomatic Medicine. Mental Health Consultation with Physically Ill Children and Adolescents. Washington, DC: American Psychiatric Publishing Inc; 2006. 11. Kourkouta L, Rarra A, Mavroeidi A, Prodromidis K. The contribution of dance on children’s health. Prog Health Sci. 2014;4(1):229–232.
13. Kourkouta L, Papathanasiou I. Communication in nursing practice. Mater Sociomed. 2014;26(1):65–67.
14. Jun-Tai N. CPIS Fact sheet no 6. Play in hospital. Children’s Play Information Service, NCB. 2004.
15. Association for Play Therapy. About play therapy. 2014. [(28-9-2015)]. Retrieved from http://www.a4pt.org/ps.playtherapy/cfm?ID=1158.
16. Carmichael KD. Play therapy: An introduction. Glenview, IL: Prentice Hall; 2006.
17. 17. Reddy L, Files-Hall T, Schaefer CE. Empirically Based Play Interventions for Children. 2nd Ed. Washington DC: American Psychological Association; 2005.
18. Brown F. The Healing Power of Play: Therapeutic Work with Chronically Neglected and Abused Children. Children. 2014;1(3):474–488.
19. Rae WA, Worchel FF, Upchurch J, Sanner JH, Daniel CA. The psychosocial impact of play on hospitalized children. Journal of Pediatric Psychology. 1989;14(4):617–627.
20. Perry, B. D. (2006). Applying principles of neurodevelopment to clinical work with maltreated and traumatized children: The neurosequential model of therapeutics. In N. B. Webb (Ed.), Working with traumatized youth in child welfare (pp. 27–52). New York, NY: Guilford Press.
21. Ananth, Sita (2008), Healing Environments: the next natural step, Explore, Vol. 4, No. 4, p. 274.
22. Devlin, 1992, 1995; Martin, Hunt, & Conrad, 1990; Ruga, 1989; Ulrich, 1992, 1995.
23.  Ulrich RS, How design impacts wellness. Healthc Forum J. 1992 Sep-Oct;35(5):20-5.
24. Lemprecht, B., The gap between design and healing. Metropolis, 1996, 77, 123.
25. Harris, Swindle, Mungai, Weinberger, & Tierney, Measuring patient satisfaction for quality improvement, Medical Care, 37(12), 1207–1213.
26. Watts R, Wilson S. Impact of the physical environment in paediatric hospitals on health outcomes: a systematic review. JBI Libr Syst Rev. 2009;7(20):908-941.
27. Nesmith, E. L. Health care architecture: Designs for the future. Washington, DC: The American Institute of Architects Press , 1995.
28. Paula Chadi Tondatti; Ione Correa, Use of music and play in pediatric nursing care in the hospital context, ^, Invest. educ. enferm vol.30 no.3 Medellín Sept./Dec. 2/.

28. Mohamed Yusoff Abbasa, Roslinda Ghazali, Healing environment of pediatric wards, Centre for Environment-Behaviour Studies (cE-Bs), FAPS, Universiti Teknologi MARA (UiTM), Shah Alam 40450, Malaysia, 2010.

 

Автор: Ваня Дункова, сп. Практическа педиатрия, бр. 5/2020. https://prakticheska-pediatria.net/2020/05/19/prakticheska-pediatria-broi-5-2020-g/