Систематизация на психомоторната активност и когнитивното развитие
Майте Мас, Лидия Хименез и Консепсио Риера
Автономен университет на Барселона (UAB), Белатера, Барселона, Испания; Детска ясла Кан Сера, Кардедеу, Барселона, Испания
Резюме
Целта на проучването е как редовните практики по психомоторика могат да подобрят когнитивното развитие на децата след 12-месечна възраст. През последните години се наблюдава ръст на изследванията върху ефекта от практикуването на физически двигателни упражнения върху когнитивните функции. Психомоторното развитие в ранна възраст е в основата на психичното развитие в училищна възраст. Знанията, които изследванията могат да привнесат от когнитивната невронаука, позволяват да се оптимизира процесът на обучение. Избрахме 26 деца между 12 и 22 месеца, разделени в три групи: G0, G1 и G2. По време на периода на обучение (5 месеца) G0 взима участие в сесии по психомоторика, G1 има психомоторни сесии веднъж седмично, а G2 има по две сесии на седмица. И трите групи провеждат по една сесия всяка седмица от тренировъчния период (23 месеца). От сравнението на резултатите, получени от измерванията на фазите преди и след тренировка и фазата след финалната практика, се заключава, че систематизирането на психомоторната активност е повлияло на когнитивните способности.
Ключови думи
Когнитивно развитие, двигателно развитие, психомоторика, ранно детско образование За кореспонденция: Teresa.mas@uab.cat (M. Mas); ebcanserra@cardedeu.cat (L. Jiménez, C. Riera).
Въведение
Различни проучвания показват, че регулярната физическа и спортна практика в училищна възраст насърчава когнитивните способности. Изследванията показват, че децата, които редовно спортуват, имат по-високо когнитивно развитие.
През последните години изследователският интерес към ефектите на физическата активност върху когнитивните способности нараства. Майер и Кирас (1997) обсъждат, че екзекутивните способности са от когнитивните аспекти, които са най-благоприятствани от физическата активност при децата. Неотдавнашно проучване индикира, че извършването на системна физическа активност повишава значително с 15% до 25% вниманието на децата (Moratal, Huertas, Boltá, Zahonero и Lupiañez, 2008). Изследването показа, че редовната физическа активност подобрява общите когнитивни способности и че децата, които са били ангажирани с такива планирани дейности, са били с 15% по-бързи в задачите, изискващи време за реакция, докато децата, които са практикували ограничена физическа активност, са имали 7% повече грешки в тези задачи. Проучването разкрива също така, че децата, които са играли колективни спортове като футбол, баскетбол, хандбал или хокей, са имали 25% подобрение в способността си да различават релевантните и нерелевантни стимули и 15% в способността си да правят разлика между подобни стимули, в сравнение с тези, които са практикували индивидуални спортове като плуване, бягане или колоездене.
Кастели, Хилман, Бък и Ъруин (2007) също посочват, че аеробният капацитет е свързан с по-добри академични постижения в началното училище, особено по предмети като математика и четене. В същия дух Хилман, Ериксон и Крамър (2008) заявяват, че физическата активност има положително въздействие върху когницията през целия живот и че тези ефекти се дължат на увеличаване на притока на кръв в мозъка.
Настоящото изследване се фокусира върху психомоторното образование по време на ранното детско развитие, интегрирайки развитието на тялото, емоциите и когнитивната дейност.
Психомотриката предоставя на бебетата възможност да играят с предмети и то в техния контекст. Понятието „психомотрика“ съдържа термина „психо“, който се отнася до психологическата активност на когнитивно и афективно ниво, и термина „моторика“, който се отнася до движението. По този начин, психомоторната дейност може да бъде определена като способност, която позволява, улеснява и подобрява физическото, психологическото и социалното развитие на децата чрез движение (Herrera & Ramírez, 1993). Концепцията включва еволюционната представа, според която съществува взаимодействие между невромоторните (двигателно развитие) и психологическите (когнитивно и афективно развитие) функции, които се извършват по време на уникален и еднопосочен процес, при който тялото на детето е основният елемент в контакт с околната среда. Психомоторното образование има за цел психологическо съзряване при децата.
Както Окутюрие (2004) посочва, психомотриката се основава на индивидуалния опит на всеки човек, във връзка с неговото / нейното тяло, околната среда и отношенията с хората.
Наскоро различни изследвания показват, че доброто психомоторно развитие в ранна детска възраст е в основата на по-късното психично развитие. През първите години от живота психомотриката играе много важна роля, тъй като насърчава интелектуалното, афективното и социалното развитие на детето, благоприятства връзката със заобикалящата го среда и отчита индивидуалните му различия, нужди и интереси.
Салватиера (1999) смята, че доброто психомоторно развитие е предвидим фактор за появата на по-високи функции; оптималното психомоторно развитие осигурява добро ниво на невронни връзки, което позволява на детето да учи и изследва чрез движение.
Рамос и колектив (2008) посочват, че психомоторното развитие от 6 до 20 месечна възраст повлиява силно психичното развитие. Споделяме предположението на Девал, че психомоторното развитие е основата за умственото развитие.
Мас и Кастела (2016) показаха, че психомотриката е валиден инструмент, който допринася за развитието на децата и помага за бъдещото обучение. Движението може да подобри развитието на когнитивните структури, свързани с вниманието, паметта, възприятието, езика и мисленето, което ще помогне за тълкуването на понятия като пространство, време и скорост. Освен това собственото им движение става по-автономно и осъзнато чрез езика и изразяването. Тези резултати показват, че систематизирането на телесните преживявания от първите месеци от живота улеснява появата на двигателни и когнитивни умения и също така разширява придобиването на емоционално и афективно съдържание.
От тази перспектива ние виждаме психомоторното образование, наблюдавано от активната педагогическа гледна точка, която е активна, критична и гъвкава, като път, водещ до напредък в развитието на интелектуалните, емоционалните и социалните умения на децата.
Целта на това проучване е да се анализира развитието на детето във връзка с психомотриката за период от 23 месеца.
Метод
Субекти
Избрани са 26 деца на възраст от 11 до 22 месеца от училище за ранно детско образование в провинция Барселона. Училището имаше образователен проект, основан на психомоторно образование, насърчаващ ученето през движение.
Семействата дадоха съгласие децата им да участват в проучването и сесиите да бъдат записани. Имената на децата бяха заменени с цифри.
Материал
В това проучване е използван тестът Merrill-Palmer-R (Roid & Sampers, 2011). Това е индивидуален пакет, който оценява общото развитие (Общ индекс) на деца от 0 месеца до 6,5 години. Разглеждат се пет специфични области: а) когнитивно развитие, което оценява вербалните и невербалните разсъждения, паметта, зрително-моторната координация и скоростта на обработка; б) развитие на двигателните умения, което оценява фината и грубата моторика; в) езикови и комуникативни умения, които оценяват езика на възприемане и изразяване; г) социално-афективно развитие; и д) адаптивно поведение, което изследва степента и качеството на социалните и афективни взаимоотношения чрез въпросници, прилагани към родителите. В настоящото проучване бяха оценени общия индекс и развитието на когнитивните и двигателните умения.
Процедура
Под психомотрика се разбира практика, която позволява цялостното развитие на човека посредством свободни и спонтанни движения на тялото и неговите физически, символни и когнитивни взаимодействия с околната среда.
Всяка сесия по психомотрика продължи 45 минути и се състоеше от три кратки периода: посрещане на цялата група и подготовка за сесията, свободна игра, включваща моторни движения, и накрая обратно в груповата сесия. Сесията се основава на методологията на Окутюрие (2004), според която основният фокус е свободното и спонтанно движение във взаимодействията на бебетата с тяхната среда на физическо, символно и когнитивно ниво. Тази методология е одобрена от Европейската асоциация на психомоторните практики и обучаващи школи (ASEFOP).
Проучването имаше две части:
а) 5-месечен период на психомоторно обучение, разделен на 3 групи:
G0: 11 деца, които не са провеждали сесии по психомоторика.
G1: 8 деца, които провеждаха по една сесия по психомоторика всяка седмица.
G2: 7 деца, които провеждаха две сесии по психомотрика всяка седмица.
б) 23-месечен период на психомоторна практика. Групите на проучването (G0, G1 и G2) провеждаха по една психомоторна сесия всяка седмица. Всички групи изпълниха систематичен модел на дейността.
Резултати
Таблица 1 отразява информация за резултатите от развитието.
Таблица 1
Дескриптивна статистика на общия индекс (IG), когнитивното развитие (Cog) и моторното развитие (Motr) за всяка група на изследване в предварително измерване, последващо измерване и окончателно измерване
Резултатите в таблица 1 показват разлики между трите проучвани групи (G0, G1 и G2) и разлики между когнитивната област, двигателната способност и общия индекс на развитие в различните времена на измерване: в началото на изследването (PRE измерване), в края на тренировъчния период (POST измерване) и в края на психомоторната практика (FINAL измерване).
Средните разлики между трите групи са били подложени на еднопосочен дисперсионен анализ, показващ, че трите фактора са значими: Общ индекс (F = 21.50, p = .000), Когниция (F = 6.32, p = .006) и Моторни умения (F = 14.09, p = .000).
За да се оцени периодът на обучение по психомоторика, се изчисляват средните разлики между Pre и Post за всяко измерване в рамките на групата и за да се оцени периода на психомоторната практиката се изчисляват средните разлики между Post и Final за всякo измерване в група (вж. Таблица 2 и Фигури 1 и 2).
Таблица 2
Дескриптивна статистика на разликите между преди и след измерването (период на обучение) и между „след“ и окончателното измерване (период на практиката) за всяка група
Резултатите в таблици 1 и 2 показват разлики между оценките за развитие в областите на когнитивните и двигателните способности сред 3-те групи изследвани. По време на тренировъчния период G0 показа по-малка разлика (p = .001) от G1 и G2. Всички деца са изпълнявали идентични дейности с изключение на психомоторната дейност в училището за ранно детско образование. Тази разлика може да се дължи на систематизирането на психомоторната дейност. Но по време на тренировъчния период G0 имаше по-голяма разлика (p = .000) от G1 и G2. G0 може да достигне същите нива на развитие като групите G1 и G2 през следващите 23 месеца. Систематизирането на дейността по психомоторика в трите групи обаче може да е причина за оптималното ниво на развитие, особено в G0, която не е провеждала сесии по психомоторика в периода на обучение.
По време на тренировъчния период резултатите от Фигура 1 показват, че двигателните способности и когнитивните области са по-високи в G1 и G2, отколкото в G0. Областта на двигателната способност е по-висока от когнитивната област в G1 и G2; но и двете области имат еднакво ниво на развитие в G0. По време на практическия период резултатите от Фигура 2 показват разлики между трите групи в областта на моториката, но няма разлики в резултатите на когнитивната област. Ако сравним двете области в групите, когнитивните области винаги достигат по-високи резултати от областите на моторика в групите G1 и G2.
Дискусия
Образованието на децата допринася за емоционалното, физическото, двигателното, социалното и когнитивното развитие, като им осигурява атмосфера на доверие и гостоприемна среда. На този етап, на възраст 0-6 години, говорим за развиване на основни умения, тъй като на децата им липсват елементи на автономност. Способностите са уменията и склонностите, които им позволяват да изпълняват задачи, упражнения и дейности. През целия етап на детската градина децата ще развият някои двигателни умения, а също така и когнитивни, емоционални и лични умения. В този смисъл психомоторното образование дава възможност за развитие на тези способности.
В съответствие със Салватиера (1999), резултатите от изследването потвърждават, че доброто психомоторно развитие е защитен фактор при създаването на по-висши функции. Доброто развитие на моториката гарантира доброто след това когнитивно развитие в ранна детска възраст.
Също като Рамос и колектив (2008), можем да отбележим, че психомоторното развитие до навършване на 20 месечна възраст превъзхожда умственото развитие. Тези резултати подкрепят твърдението на Девал, че психомоторното развитие е основата, върху която стъпва умственото развитие. Заключението на това изследване е, че без психомоторно развитие когнитивното развитие е сериозно нарушено.
Физическите преживявания на детето са в основата на неговата / нейната интелигентност. В това проучване всички знания, мислене и творчество са показани като физически процеси, защото те се развиват, когато детето се движи свободно във физическо, символно и когнитивно взаимодействие със заобикалящата го среда.
Съгласни сме с Окутюрие (2004), който твърди, че психомоториката има основна роля в хармоничното развитие на детето. Тези резултати показват, че психомоторната дейност винаги играе роля в развитието, започвайки през първата година или по-късно.
В заключение, както показа предишното ни проучване (Мас & Кастела, 2016), психомоториката е необходима дейност в ранна детска възраст, която може да се използва за идентифициране на проблеми при развиването на умения в предучилищния период и когнитивни, академични и социално-емоционални проблеми на развитието в периода на началното образование. Психомоториката трябва да бъде задължителна във фазата на ранно образование (от 1 до 6 години). Това е забавна и релационна дейност, която допринася за оптималното развитие на детето.
Препратки:
Aucouturier, B. (2004) Los fantasmas de la acción. Barcelona, España: Editorial Graó.
Castelli, D. M., Hillman, Ch. H., Buck, S. M., & Erwin, H. E. (2007). Physical Fitness and Academic Achievement in Third- and Fifth- Grade Students. Journal of Sport & Exercise Psychology, 29, 239-252.
Herrera, F., & Ramírez, I. (1993). La Psicomotricidad [Psychomotricity]. Revista INFAD, 5, 25-33.
Hillmam, Ch. H., Erickson, K. I., & Kramer, A. F. (2008). Be smart, exercise your heart: Exercise effects on brain and cognition. Nature, 9, 58-65.
Mas, M. T. & Castellà, J. (2016) Can Psychomotricity improve cognitive abilities in infants? Aloma, 34(1), 65-70.
Meyer, D. E. & Kieras, D. E. (1997). Computational Theory of Executive Cognitive Processes and Multiple-Task Performance: Part 2. Accounts of Psychological Refractory-Period Phenomena. Psychological Review, 104, 749-791.
Moratal, C., Huertas, F., Boltá, R. S.; Zahonero, J., & Lupiáñez, J. (2008). Las habilidades sociales en relación con el perfil atencional en fútbol base [Social abilities related to attentional profile in football players]. IV Congreso Internacional y XXV Nacional de Educación Física. Universidad de Córdoba.
Ramos, R., Cruz, F., Pérez, M., Salvatierra, M. T., Robles, C., Koletzko Bertold, U. V., Campoy, C. (2008). Predicción del desarrollo mental a los 20 meses de edad por medio de la evaluación del desarrollo psicomotor a los seis meses de vida en niños sanos. Salud Mental, 31, 1, 53-61.
Roid, G. H., & Sampers, J. L. (2011). Merrill-Palmer-R. Escalas de desarrollo. Madrid, España: TEA.
Salvatierra, M. T. (1999) Desarrollo psicomotor en recién nacidos pretérmino. Toko-Ginecología Práctica, 58, 191-195.
